Ерих Ауербах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих Ауербах
германски литературен теоретик и историк
Роден: 9 ноември 1892
Берлин, Германия
Починал: 13 октомври 1957 г. (на 64 г.)
Уолингфорд, Кънектикът, САЩ

Ерих Ауерба́х (на немски: Erich Auerbach; р. 9 ноември 1892, Берлин — п. 13 октомври 1957, Уолингфорд, Кънектикът, САЩ) — германски филолог, историк на романските литератури. Най-прочутото му съчинение е „Мимезис: Представянето на реалността в западната литература“.

Биография[редактиране | edit source]

Произхожда от еврейско семейство. Учи в Берлин, Фрайбург, Мюнхен. През 1913 г. става доктор по право в Хайделбергския университет. Участва в Първата световна война. След нея решава да смени професията си и завършва филологическия факултет на Грайфсвалдския университет (1921). През 19231929 години работи в Държавната библиотека на Прусия в Берлин. Превежда на немски Джамбатиста Вико (1924). От 1929 г. преподава във филологическия факултет на Марбургския университет. Поддържа кореспонденция с Валтер Бенямин, който високо оценява дисертацията на Ауербах върху творчеството на Данте. След идването на нацистите на власт е отстранен от преподавателското място (1935). Емигрира в Турция и става преподавател в Истанбулския университет. В Истанбул пише и отпечатва книгата си Мимезис: Представянето на реалността в западната литература 1946, обявявана за неговия шедьовър. [1] От 1947 г. живее и работи в САЩ. Преподава в Пенсилванския университет, след това - в Принстън. От 1950 г. е ангажиран като професор по романска филология в Йейл, където остава до смъртта си. Докато е в Йейл, става научен консултант на дисертацията на Фредерик Джеймисън.[2]

Идеи[редактиране | edit source]

Основната книга на Ауербах е „Мимезис“ (1946) – написана в Истанбул, тя е преведена през 1953 на английски, а след това на много други езици, и оказва огромно въздействие върху теорията и практиката на интерпретацията на литературата, културата, историята в хуманитарните дисциплини и в социалните науки на Запада. Под влияние на студиите по европейска словесност от Омир до Вирджиния Улф, включени в сборника „Мимезис“, се ражда микроисторическият подход на Карло Гинзбург. На тази книга са задължени също и Джордж Стайнър, Едуард Саид, Джефри Хартман, Фредерик Джеймисън, а в България – Никола Георгиев и Богдан Богданов.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Dante als Dichter der iridischen Welt (Данте като поет на земния свят) (1929)
  • Vico und Herder (Вико и Хердер) (1932)
  • Das französische Publikum des 17. Jahrhunderts (Френската публика през XVII век) (1933)
  • Romantik und realismus (Романтизъм и реализъм) (1933)
  • Neue Dantestudien (Нови изследвания на Данте) (1944)
  • Mimesis. Dargestellte Wirklichkeit in der abendländischen Literatur (Мимезис: Представянето на реалността в западната литература) (1946)
  • Introduction aux études de philologie romane (Въведение в романската филология) (1949)
  • Vier Untersuchungen zur Geschichte der französischen Bildung (Четири изследвания по история на френското образование) (1951)
  • Typologische Motive in der mittelalterlichen Literatur (Типологически мотиви в средновековната литература) (1953)
  • Literatursprache und Publikum in der lateinischen Spätantike und im Mittelalter (Литературен език и публика в Късната античност и през Средновековието) (1958)
  • Scenes from the Drama of European Literature (Сцени от драмата на европейската литература) (1959)
  • Gesammelte Aufsätze zur romanischen Philologie (Събрани статии по романска филология) (1962)

На български[редактиране | edit source]

  • Ауербах, Ерих. „Белегът на Одисей“. Превод Бойко Атанасов. – В: Сб. Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание. Съст. Богдан Богданов. София: Наука и изкуство, 1984, с. 19-42.

Литература[редактиране | edit source]

  • ((en)) Green G. Literary criticism & the structures of history, Erich Auerbach & Leo Spitzer. Lincoln: University of Nebraska Press, 1982
  • ((en)) Lerer S. Literary history and the challenge of philology: the legacy of Erich Auerbach. Stanford: Stanford UP, 1996
  • ((de)) Gumbrecht H.U. Vom Leben und Sterben der grossen Romanisten: Karl Vossler, Ernst Robert Curtius, Leo Spitzer, Erich Auerbach, Werner Krauss. München: Hanser, 2002
  • ((de)) Erich Auerbach: Geschichte und Aktualität eines europäischen Philologen/ Karlheinz Barck, Martin Treml (Hrsg.). Berlin: Kulterverlag Kadmos, 2007

Източници[редактиране | edit source]

  1. Wellek, Rene. "Erich Auerbach (1892-1957)." Comparative Literature 10: 1 (Winter, 1958), 93-95.
  2. Best, Steven, and Kellner, Douglas. Postmodern Theory: Critical Interrogations. New York: Guilford Press, 1991.

Външни препратки[редактиране | edit source]