Ерих Клайбер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих Клайбер
австрийски диригент
Ерих Клайбер 
Роден: 5 август 1890
Виена, Австро-Унгария
Починал: 27 януари 1956
Цюрих, Швейцария

Ерих Клайбер (на немски: Erich Kleiber) е германски и аржентински диригент, роден в Австрия. Неговият син, Карлос Клайбер, е също известен диригент.

Биография[редактиране | edit source]

Ерих Клайбер е роден във Виена, по-късно учи в Прага. През 1923 г., след като дирижира вълнуващо изпълнение на Фиделио от Бетовен в Берлинската държавна опера, той става неин музикален директор.

Ерих Клайбер става известен със своите интерпретации на стандартния симфоничен и оперен репертоар, както и с представянето на нови и непознати творби. През 1925, той дирижира премиерата на операта "Воцек" от Албан Берг. През 1934 г. Ерих Клайбер бил жестоко освиркан от тълпа озверели националсоциалисти на премиерата на операта "Лулу" от Албан Берг. Недоволни от тази модерна за техните уши музика, започнали яростно да крещят: "Хайл, Моцарт!". Когато оперетата „Лулу“ на Берг е заклеймена като дегенеративна музика (Entartete Musik) от Нацистката партия, Клайбер, макар че не е евреин, подава оставката си от поста директор на Берлинската опера в знак на протест. Клайбер също така прекратява договора си с Ла Скала в Милано през април 1939, казвайки че "...[откакто] Ла Скала е затворена за евреи...едновременно като християнин и музикант, аз не мога повече да и съдействам." (Цитатът е от "Белжеки от чужбина" в Мюзикал таймс[1], април, 1939)

По-късно той се премества в Буенос Айрес, където работи в "Театро Колон" и става негов музикален директор. Там той дирижира германски оперен репертоар, особено творбите на Вагнер. Чрез престижността, която носи неговото име, той е способен да привлече в Колон такива светила като Емануел Лист, Кирстен Флагстад, Виорика Урсулеац (в единствените нейни изяви в Америка) и Сет Сванхолм. Някои от неговите представления от този период са издадени на CD с различно качесто, в зависимост от състоянието на оригиналния запис, който е бил направен. Ерих Клайбер взема аржентинско гражданство през 1938 г.

След Втората световна война му предлагат отново старата позиция на директор на Берлинската държавна опера, която тогава е в съветската окупационна зона на града. Но след като разбира, че комунистите не са му по вкуса не по-малко от нацистите, си подава оставката, без да е дирижирал никакво представление. Той става пътуващ диригент и никога повече няма постоянна длъжност.

През август 2010 година Берлин и Буенос Айрес отбелязват 120 години от рождението на Ерих Клайбер. През януари и ноември 2011 година в София се отбелязват 55 години от смъртта на Ерих Клайбер.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. най-старото британско списание за класическа музика

Библиография[редактиране | edit source]

  • Ерата Клайбер, Томислав Вичев, 2003, [2]
  • John Russell, "A Memoir" (bio), 1957, England. Биографията има немско,аржентинско, японско и българско издание: http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=13870)

Външни препартки[редактиране | edit source]