Ерих Мария Ремарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих Мария Ремарк
(Erich Maria Remarque)
Erich Maria Remarque.jpg
Ерих Мария Ремарк в Давос (1929)
Роден: 22 юни 1898 г.
Оснабрюк, Германия
Починал: 25 септември 1970 г.
(на 72 г.)
Локарно, Швейцария
Подпис:
Remarque Autograph.jpg

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк — Мария е фамилното име на майка му).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, днес част от Оснабрюк. През ноември 1920 година напуска, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“.[1] По това време пише първата си книга — малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.

„На Западния фронт нищо ново“[редактиране | edit source]

Първото издание на
"На Западния фронт
нищо ново"
(1929)

За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.

В изгнание[редактиране | edit source]

Ремарк слиза от парахода "Куин Мери" в Ню Йорк (1939)

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

Последни години[редактиране | edit source]

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.

В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

Библиография[редактиране | edit source]

"Триумфалната арка"
френско издание (1968)
  • Мансардата на бляновете (1920)
  • (Die Traumbude)
  • Спирка на хоризонта (1927/28)
  • (Station am Horizont)
  • (Im Westen nichts Neues)
  • (Der Weg zurück)
  • Трима другари (1936/37)
  • (Drei Kameraden)
  • Обичай ближния си (1939/41)
  • (Liebe Deinen Nächsten)
  • (Arc de Triomphe)
  • Искрица живот (1952)
  • (Der Funke Leben)
  • Време да се живее и време да се мре (1954)
  • (Zeit zu leben und Zeit zu sterben)
  • Черният обелиск (1956)
  • (Der schwarze Obelisk)
Паметна плоча за Ерих Мария Ремарк в Берлин
  • Живот назаем/Небето няма любимци (1959/61)
  • (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge)
  • Нощ в Лисабон (1961/62)
  • (Die Nacht von Lissabon)
  • Обетована земя (1970)
  • (Das gelobte Land)
  • Сенки в рая (1971)
  • (Schatten im Paradies)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Borgeson 1969, с. 26-30.
Цитирани източници
  • ((en)) Borgeson, Griffith. Exactly as it happened.... // Motor 3506. 30 August 1969. с. 26–30.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за