Ерих Мария Ремарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерих Мария Ремарк
Erich Maria Remarque
Erich Maria Remarque.jpg
Ерих Мария Ремарк в Давос (1929)
Роден 22 юни 1898 г.(1898-06-22)
Оснабрюк, Германска империя
Починал 25 септември 1970 г. (на 72 г.)
Локарно, Швейцария
Професия писател, библиотекар, журналист
Националност Флаг на Германия Германия
Флаг на САЩ САЩ (от 1947)
Съпруга Илзе Юта Замбона (1925-1930 и 1938-1957)
Полет Годар (1958-1970)
Подпис Remarque Autograph.jpg
Ерих Мария Ремарк в Общомедия

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк — Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен - пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“.[1] През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“.[2] Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.

„На Западния фронт нищо ново“[редактиране | редактиране на кода]

Първото издание на
"На Западния фронт
нищо ново"
(1929)

През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ („Station am Horizont“), който публикува в подлистници в спортното списание „Шпорт им Билд“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава - „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време, за да намери издател за книгата.[3] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.

В изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Ремарк слиза от парахода "Куин Мери" в Ню Йорк (1939)

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.

В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

"Триумфалната арка"
френско издание (1968)
  • Мансардата на бляновете (1920)
  • (Die Traumbude)
  • Спирка на хоризонта (1927/28)
  • (Station am Horizont)
  • (Im Westen nichts Neues)
  • (Der Weg zurück)
  • Трима другари (1936/37)
  • (Drei Kameraden)
  • Обичай ближния си (1939/41)
  • (Liebe Deinen Nächsten)
  • (Arc de Triomphe)
  • Искрица живот (1952)
  • (Der Funke Leben)
  • Време да се живее и време да се мре (1954)
  • (Zeit zu leben und Zeit zu sterben)
  • Черният обелиск (1956)
  • (Der schwarze Obelisk)
Паметна плоча за Ерих Мария Ремарк в Берлин
  • Живот назаем/Небето няма любимци (1959/61)
  • (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge)
  • Нощ в Лисабон (1961/62)
  • (Die Nacht von Lissabon)
  • Обетована земя (1970)
  • (Das gelobte Land)
  • Сенки в рая (1971)
  • (Schatten im Paradies)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Murdoch 1996, с. 201.
  2. Borgeson 1969, с. 26-30.
  3. Robertson 2009.
Цитирани източници
  • ((en)) Borgeson, Griffith. Exactly as it happened.... // Motor 3506. 30 August 1969. с. 26–30.
  • ((en)) Murdoch, Brian. Afterword. // Remarque, Erich Maria. All Quiet on the Western Front. London, Vintage Books, 1996. ISBN 978-0-09-953281-1.
  • ((en)) Robertson, William. Erich Remarque. // remarque.org. remarque.org, 2009. Посетен на 2009-06-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за