Ерих Нойман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Нойман.

Ерих Нойман
Erich Neumann
германски психолог
Роден
Починал
5 ноември 1960 г. (55 г.)

Националност Германия
Учил вХумболтов университет на Берлин
Университет на Ерланген
Научна дейност
ОбластПсихология
Учил приКарл Густав Юнг
Работил вИнститут „Карл Густав Юнг“
Ерих Нойман в Общомедия

Ерих Нойман (на немски: Erich Neumann) е германски психолог, писател и един от най-надарените студенти на Карл Густав Юнг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1905 година в Берлин, Германия. Завършва Берлинският университет през 1927. По-късно се мести в Тел Авив. Много години подред се връща в Цюрих, където води лекции в Института „Карл Густав Юнг“. Отделно от тях води лекции в Англия, Франция и Холандия. Член е на Международната асоциация за аналитична психология и президент на Израелската асоциация на аналитичните психолози. Практикува аналитична психология в Тел Авив от 1934 до смъртта си през 1960 година.

Работи[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните му работи са „Великата майка“ [1] и „Произход и история на съзнанието“. Други негови работи като „Дълбинна психология и нова етика“, отразяват човешката деструктивност и начина по който човешката психика взаимодейства със собствената си сянка.

Нойман развива по-нататък изследванията си за женските архетипи в своята книга „Изкуство и творческо несъзнавано“, „Страха от женското“ и „Любов и психе“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Neumann, Erich (1955). The Great Mother: an Analysis of the Archetype. Pantheon Books. Repr/7th dition, 1991, Princeton University Press, Princeton, NJ. ISBN 0-691-01780-8.