Ерма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ерма.

Ерма
Ermagorge.JPG
Живописното ждрело на река Ерма, северно от град Трън
Дължина 74 km
25 km в България
Разположение Сърбия
Пчински окръг
Пиротски окръг
България
Пернишка област
Община Трън)
Извира от западните склонове на
планината Кървав камък
Образувана от
42°42′07″ с. ш. 22°24′37″ и. д. / 42.701944° с. ш. 22.410278° и. д.
Надм. в-на на извора 1 384 m
Влива се в ляв приток на река НишаваЮжна МораваВелика МораваДунавЧерно море
43°04′00″ с. ш. 22°41′07″ и. д. / 43.066667° с. ш. 22.685278° и. д.
Надм. в-на на устието 415 m
Среден отток 2,4 m3/s (при град Трън)
Ерма в Общомедия

Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 км, от които 25 км в България.

Река Ерма в района на Погановския манастир. На заден план се вижда красивото Погановско ждрело.

Река Ерма извира на 1 384 м н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 км източно от Власинското езеро в Сърбия, Пчински окръг. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село Стрезимировци навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и след село Богойна отново навлиза в сръбска територия (Пиротски окръг) при село Петачинци. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при Погановския манастир, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 м н.в. на 1 км северозападно от село Градище.

Ерма събира водите си от околните планини Грамада, Боховска планина, Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Завалска планина, Любаш, Стража и Гребен покрай които минава.

По значими притоци са:

На сръбска територия – Драинска река, Цървена река, Блатаница, Кусовранска река (леви притоци); Полавица, Погановска река (десни притоци).

На българска територия – Беловичка река, Зелениградска река, Забелска река, Слави дол, Ломнишка река (леви притоци); Ярловска река, Радула, Лишковица, Глоговищица, Ябланица (десни притоци).

На десният ѝ приток Ярловска река край село Ярловци е построен язовир „Знеполе“.

Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m3/s, като пълноводието е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.

Град Трън е еденственият град по течението на реката. Селата в България са: Стрезимировци, Главановци, Берайнци и Богойна, а в Сърбия – Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.

В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което се явява вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.

Покрай целия северен (ляв) бряг на реката от град Трън до село Стрезимировци преминава част (18 км) от второкласен път № 63 от държавната пътна мрежа.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]