Ерма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ерма.

Ерма
Ermagorge.JPG
Живописното ждрело на река Ерма, северно от град Трън
Общи сведения
Местоположение Сърбия
Пчински окръг
Пиротски окръг
България
Пернишка област
Община Трън)
Дължина 74 km
Отток 2,4 m³/s
Начало
Място западните склонове на
планината Кървав камък
Координати 42°42′06.84″ с. ш. 22°24′37.08″ и. д. / 42.7019° с. ш. 22.4103° и. д.
Надм. височина 1 384 m
Устие
Място ляв приток на река НишаваЮжна МораваВелика МораваДунавЧерно море
Координати 43°04′00.11″ с. ш. 22°41′07.08″ и. д. / 43.0667° с. ш. 22.6853° и. д.
Надм. височина 415 m
Ерма в Общомедия

Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 км, от които 25 км в България.

Река Ерма в района на Погановския манастир. На заден план се вижда красивото Погановско ждрело.

Река Ерма извира на 1 384 м н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 км източно от Власинското езеро в Сърбия, Пчински окръг. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село Стрезимировци навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и след село Богойна отново навлиза в сръбска територия (Пиротски окръг) при село Петачинци. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при Погановския манастир, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 м н.в. на 1 км северозападно от село Градище.

Ерма събира водите си от околните планини Грамада, Боховска планина, Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Завалска планина, Любаш, Стража и Гребен покрай които минава.

По значими притоци са:

На сръбска територия – Драинска река, Цървена река, Блатаница, Кусовранска река (леви притоци); Полавица, Погановска река (десни притоци).

На българска територия – Беловичка река, Зелениградска река, Забелска река, Слави дол, Ломнишка река (леви притоци); Ярловска река, Радула, Лишковица, Глоговищица, Ябланица (десни притоци).

На десният ѝ приток Ярловска река край село Ярловци е построен язовир „Знеполе“.

Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m3/s, като пълноводието е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.

Град Трън е еденственият град по течението на реката. Селата в България са: Стрезимировци, Главановци, Берайнци и Богойна, а в Сърбия – Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.

В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което се явява вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.

Покрай целия северен (ляв) бряг на реката от град Трън до село Стрезимировци преминава част (18 км) от второкласен път № 63 от държавната пътна мрежа.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]