Ерманарих
|
||||||||
Ерманарих (Ermanarich, Ermanarico, готски: Aírmanareiks, лат.: Ermanaricus; * 266; † 375/376) е първият исторически крал на остготите от рода на Амалите и последен крал на германо-гревтунгите, от 350 до 376 година.
Син е на остготския крал Ахиулф. Женен е за Сунилда (също Шванхилда) († 375) [1].
Основател е на голямо царство в Южна Русия. Вероятно при нападение на хуните и аланите се самоубива през 376 г.[2]
Делата и смъртта му са централен елемент на северните саги. Още през 6 век Йорданес споменава Ерманарих в неговата история на готите (De origine actibusque Getarum). Разкази за Ерманарих се срещат също в някои песни от Старата Еда (13 век). През 16 век е намерена т. нар. "Песен за смъртта на Ерменрих" ; на немски: Lied von Ermenrichs Tod, в която се разказва как Дитрих фон Берн побеждава и убива легендарния остготски крал. Едва след смъртта на Ерманарих хуните успяват да подчинят готите.
Големината на царството на Ерманарих не е определена със сигурност. Предполага се, че е имал голямо влияние от Южна Русия на Черно море до Балтийско море и от Дон до Днестър.
След неговата смърт една част от гревтунгите се обединява около наследника му Витимир, който не е от Амалите. Той бяга в посока запад, където е убит в битка против аланите и хуните.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ www.mittelalter-genealogie.de
- ↑ Амиан Марцелин, 31, 3, 1f.
|
|||||
