Ермолка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Традиционна кипа с еврейските символи (ермолките са без ствол)

Ермо́лката, още и ки́па или кипа́ (на иврит: כִּיפָּה ки́па, мн.ч. кипот, идиш: יאַרמלקע я́рмолка) е традиционна еврейска мъжка шапка.

Значение и функция[редактиране | edit source]

Има "защитна" функция и е израз на богобоязливост и символизира скромност, смирение и почит към Бога. Представлява малък похлупак под формата на кръг покриващ горната част на главата. Носи се самостоятелно, но и под шапка. Понякога е прикрепена с шнола за коса.

Интересното е, че носенето на ермолка не се изисква нито от Тората, нито от Талмудата, нито в тъй наречените 613 заповеди на Маймонид (обединили според средновековния еврейски философ по кабала традициите по Тората и Талмудата в "ръководство за недоумение"), нито в Шулхан арух, а е обичайно еврейско право изразяващо уважение към еврейската традиция. Обикновено при влизане в синагога се слага ермолка (виж също и знак на Танит). Има различни ермолки - по размер, материал, форма и т.н. Еврейската народна митология я свързва с думата яре на арамейски, т.е. малък, като знак смирение пред Богът (Всевишният) и Царят в източната ориенталска традиция (виж и екзиларх). Според тази мизрахи традиция е съкращение от две думи на иврит - яре или йере ме-елока, което в буквален превод на български значи - "Боящ се от Бога".

Презумира се, че етимологията ѝ има източен тюркски произход - от ямурлук за предпазване от дъжд, което на полски явно от идиш се превежда на разговорен български буквално - капа или шапка. Според другата, сефарадска традиция на иврит значи "покривало", "купол", явно от древния знак на Танит. Във френски и италиански, явно опосредствено от западната сефарадско-картагенска традиция, еквивалентно се пренесени в архитектурата, съответно на двата езика думите calotte и calotta, значещи «купол».

По принцип ермолката не се носи само от евреи, а от уважение към еврейската традиция и от други при посещение в синагога, като тази антична шапкарска традиция е пренесена в източната ориенталско-левантийска в такетата, а на запад в малките шапки пилеолус, или soli deo (лат. «само за Бога»), носени от висшето католическо духовенство, а и от Папата. Християнската православна традиция повелява на такето да има център със ствол и връх, т.е. да символизира Тилията (Tilia), магическото дърво на живота на златната ябълка (символа на знанието) опитана (отхапана) посредством змията изкушила Адам и Ева в Рая. Онези отхапали от райския плод, ставали "яко бозави".

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Ермолки се носят и от сваните, субетническа група в Грузия, съставляваща около 30 хил. души.

В комедията "Ревизор" на Гогол има израз "свиня в ермолка" (заб. българския израз е "на свинче звънче", виж и марани), употребен по адрес на един художествен персонаж на сноб с необосновано големи претенции.

Когато през 1964 г. папа Павел VI е на посещение в Йерусалим във вестник «Джерузалем пост» излиза фотография под заглавието: Папата се срещна с израелския президент Залман Шазар, а коментарът под текста е «Папата - този който е в ермолка».

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]