Ернст Яндл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ернст Яндл
Ernst Jandl 1998.jpg
Ернст Яндл през 1998 г.
Роден 1 август 1925
Починал 9 юни 2000
(на 74 години)
Подпис Jandl Signature.gif
Уебсайт Страница в IMDb
Ернст Яндл в Общомедия

Ернст Яндл [1] (на немски: Ernst Jandl) е австрийски поет, драматург, есеист и преводач, роден във Виена.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва гимназия, осемнадесетгодишен е пратен на фронта и в края на Втората световна война попада в американски плен. В пленническия лагер опознава новата американска литература, преди всичко произведенията на Гъртруд Стейн, които оказват трайно въздействие върху художественото му развитие. След освобождението си Яндл следва германистика и англицистика и от 1949 до 1979 г. работи като гимназиален учител във Виена.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Ернст Яндл и Фридерике Майрьокер,
публично четене във Виена през 1974 г.

Още в 1952 г. Ернст Яндл публикува първите си стихове в списание "Нойе веге", а след няколко години излиза и първата му стихосбирка "Други очи" (1956). Най-известната книга на поета "Звук и Луизе" [2] е публикувана едва в 1966 г. Тук по неподражаем начин Яндл разгръща разновидностите на експерименталната литература: предлага визуални поеми, говорни стихотворения, звукови поеми в стила на дадаистите от "Кабаре Волтер", стихотворения на виенски диалект. Излиза и книгата му "Изкуственото дърво" (1970), в която са събрани най-добрите му поетически творби от едно десетилетие, както и стихосбирката "Задържан" (1973). Сборникът "Префасониране на фуражката" (1978) използва нов поетически език, съставен главно от инфинитиви и основни глаголни форми. Този стил намира израз и в стихосбирката "Жълтото куче" (1980).

В последното десетилетие от живота си Яндл се обръща към словесността на своето детство и я прилага в книгите си "Идилии" (1989) и "Станци" (1992). До късната си стихосбирка "Петер и кравата" (1996) поетът непрекъснато развива своя стил. В 1997 г. излизат неговите "Поетически творби" в десет тома, а последният му сборник с лирика и проза е озаглавен "Из действителния живот" (1999).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Яндл във Виена

Ернст Яндл, който до смъртта си живее в творческо съдружие с поетесата Фридерике Майрьокер, си създава име на един от най-значимите немскоезични лирици на новото време. Удостоен е с множество литературни отличия, между които наградата "Георг Тракл" на провинция Залцбург (1974), "Австрийската почетна награда за литература" (1978), наградата "Антон Вилдганс" (1982), "Голямата австрийска държавна награда за литература" (1984), престижната награда "Георг Бюхнер" (1984), наградите "Петер Хухел" (1990), "Хайнрих фон Клайст" (1993) и "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1995).

В чест на поета през 2001 г. е учредена австрийската международна литературна награда "Ернст Яндл".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • laut und luise, 1966
  • sprechblasen, gedichte, 1968
  • der künstliche baum, 1970
  • flöda und der schwan, 1971
  • die männer, 1973
  • dingfest, gedichte, 1973
  • serienfuss, 1974
  • für alle, 1974
  • die schöne kunst des schreibens, 1976
  • die bearbeitung der mütze, gedichte, 1978
  • Aus der Fremde, Sprechoper in 7 Szenen, 1980
  • der gelbe hund, gedichte, 1980
  • selbstporträt des schachspielers als trinkende uhr, gedichte, 1983/1986
  • Das Öffnen und Schließen des Mundes, Frankfurter Poetik-Vorlesungen, 1985
„Reft und Light“ (2000)
  • idyllen, gedichte, 1989
  • stanzen, 1992
  • peter und die kuh, gedichte, 1996
  • lechts und rinks, gedichte statements peppermints, 1997
  • Poetische Werke, 10 Bände, 1997
  • Autor in Gesellschaft, Aufsätze und Reden, 1999
  • aus dem wirklichen Leben, gedichte und prosa, 1999
Посмъртни публикации
  • Jandls Ernst, 2000
  • Letzte Gedichte, 2001
  • Ottos Mops, Bilderbuch, 2001
  • Briefe aus dem Kfrieg 1943-1946, 2005

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правопис по правилата за транскрипции Яндъл
  2. Звуковото стихотворение "Стрелкови окоп" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]