Ернст II (Швабия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ернст II (на немски: Ernst II, * 1010, † 17 август 1030 при замък Фалкенщайн на Баар в Шварцвалд) от род Бабенберги е от 1015 г. до 1030 г. херцог на Швабия.

Ернст II е най-голямият син на херцог Ернст I и на по-късната императрица Гизела Швабска от фамилията Конрадини, вдовицатa на граф Бруно I от Брауншвайг от род Брунони и дъщеря на херцог Херман II от Швабия и на Герберга Бургундска. Ернст е брат на Херман IV и внук по бащина линия на Леополд I, херцог на херцог на Австрия.

Неговият баща умира по време на лов на 31 март 1015 г. (или 31 май). Ернст II наследява баща си. Император Хайнрих II дава херцогство Швабия на Ернст II. До третия си брак майка му Гизела води формално регентството на Ернст II. Тя се омъжва за трети път 1016 или 1017 г. за близкия си роднина Конрад II (1027-1039 г. император на Свещената Римска империя).

Ернст II e полубрат на император Хайнрих III и Матилда, първата съпруга или годеница на крал Анри I от Франция. Той e полубрат и на Людолф (маркграф на Фризия).

За разлика от по-макия му брат Херман IV, Ернст не расте в двореца на Конрад II. Ернст II получава опекунството на неговия чичо Попо Бабенбергски, архиепископ на Трир (1016-1047).

След 15 септември 1026 г. Ернст се съюзява с въстаналите и напада Елзас. На райхстага в Улм той е свален като херцог на Швабия и затворен в замък Гибихенщайн. През 1028 г. той е помилван и получава отново херцогството си. Затова той трябва да се откаже от някои от наследените си части. На 29 март 1030 г. на Великденския двордцов ден в Ингелхайм Етрнст отказва да се бие против неговия приятел граф Вернер фон Кибург и Конрад му прави процес като hostis publicus imperatoris и чрез княжеско решение го сваля. Майка му Гизела разрешава това. През 1030 г. Ернст II и неговият приятел Вернер фон Кибург падат убити при замък Фалкенщайн в Шварцвалд в боевете против хората на епископа на Констанц.

Ернст II е погребан в цъкрквата Мария в Констанц. Санкт Гален-Некрологът го нарича „dux et decus Alamanorum“. През 1180 г. се пише поезията Херцог Ернст и през 1957 г. драмата „Народна книга за херцог Ернст“ или Героят и неговата свита.

Източници[редактиране | edit source]

  • Випо, Taten Kaiser Konrads II. In: Werner Trillmich/ Rudolf Buchner (Hg.), Quellen des 9. und 11. Jahrhunderts zur Geschichte der Hamburgischen Kirche und des Reiches (FSGA 11), Darmstadt 1961 u. ö., S. 505–613.
  • Helmut Maurer, Ernst II., Hzg. v. Schwaben. In: Lexikon des Mittelalters, 3, Sp. 2179.
  • Helmut Maurer, Der Herzog von Schwaben. Grundlagen, Wirkungen und Wesen seiner Herrschaft in ottonischer, salischer und staufischer Zeit. Sigmaringen 1978, ISBN 3-7995-7007-1.

Литература[редактиране | edit source]

  • Herzog Ernst., Karl Bartsch. Braumller, Wien 1869
  • Herzog Ernst:, Karl Simrock: Die deutschen Volksbücher; gesammelt und in ihrer ursprünglichen Echtheit wiederhergestellt. Brönner, Frankfurt a. M. 1845, 3, S. 269-360,
  • Georg Voss, Die Sage vom Herzog Ernst unter dem Einflusse Wolframs von Eschenbach. Decker, Colmar 1886 (Digitalisat), ULB Düsseldorf