Ернст I (Швабия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ернст I (на немски: Ernst I, * пр. 994 ; † 31 май 1015 г.) от род Бабенберги е херцог на Швабия от 1012 до смъртта си 1015 г.

Ернст е малкият син на Леополд I († 994), първият маркграф на Остаричи, Маркграфство Австрия и Рихарда от Суалафелдгау († 994), дъщеря на граф Ернст IV от Суалафелдгау от фамилята Ернсте. Брат е на Хайнрих I († 1018, маркграф на Остаричи).

Император Хайнрих II му дава през 1012 г., след смъртта на последния херцог на Конрадините Херман III, Херцогство Швабия. През 1014 г. Ернст се жени за Гизела Швабска († 1043 г.) от фамилията Конрадини, сестрата на неговия предшественик и вдовица на граф Бруно I от Брауншвайг († 1014, убит от личния му враг Мило) от род Брунони,

Ернст I има от Гизела Швабска два сина:

Той умира по време на лов на 31 май 1015 г. (или 31 март). Той е погребан във Вюрцбург. Император Хайнрих II дава херцогството на голямия му син Ернст II. До третия си брак Гизела води формално регентството на син си Ернст II. Тя се омъжва за трети път 1016 или 1017 г. за близкия си роднина Конрад II (1027-1039 император на Свещената Римска империя).

Източници[редактиране | edit source]

  • Thietmar von Merseburg, Chronik, (Werner Trillmich, Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 9), Darmstadt 1957