Ерул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерул
Изглед към селото
Изглед към селото
България
42.7373° с. ш. 22.6631° и. д.
Ерул
Област Перник
42.7373° с. ш. 22.6631° и. д.
Ерул
Общи данни
Население41 души[1] (15 март 2024 г.)
2,85 души/km²
Землище14,46 km²
Надм. височина1137 m
Пощ. код2486
Тел. код07732
МПС кодРК
ЕКАТТЕ27601
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   – кмет		Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Ерул в Общомедия

Ерул е село в Западна България, в община Трън, област Перник.

Село Ерул се намира в планински район – в подножието на най-високия връх на Ерулска планина – Големи връх /1480 м/.

Махалите в селото са: Бунѝчовъц, Глогòвишка маала (Мина Злата, Глогòвишка Поклапàч), Гу̀шовъц, Гъргорѝца, Ковашки падѝни, Лòква, Мучѝ баба, Смрика.

В недалечното минало Ерулска планина е била сравнително добре заселена – съществували са множество махали, разположени в лоното на планината. Сега (20.-21. век) в нея се намират 4 села. Най-централно разположение има село Ерул (1120 м. надморска височина).

Имена на селището[редактиране | редактиране на кода]

Стари наименования на селото са Херул, Мирул, Eрулъ, Ирул, Прегул и Прул. Конкретно те са засвидетелствани в оцелели регистри от времето на Османската империя. В турските документи от средата на XVI век под името Ерул, селото е регистрирано, като селище със 7 домакинства, 1 неженен и 2 вдовици. То е вписано и в списъците на джелепкешаните от 1576 г. като Мирул (1576 г.)[2][3], Прегул и Ирул към кааза Изнебул; в документи от това време присъства и като Херул (1576 г.)[4]. В турските регистри от първото десетилетие на XVII век името на селото също е запазено и е отбелязано като Прул и Ирул. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Хрул с 10 джизие ханета (домакинства)[5]. Споменавано е и като Еруль (1878 г.)[6] Изхождайки от старите записи Анна Чолева смята, че става дума за селищно име, производно от личното име Ярул, с преглас на „я“ (йотирано „а“ преминаващо в „я“) с ударение на първата сричка.[7] Този извод е широко застъпен в научната литература.[8][9]­[10]

Според някои изследователи името на селото идва от заселването, в този край, вероятно при нашествията на готите на Балканския полуостров на рудари от германското племе херули, които обработват добитите руди там.

Други допускат, че може да е наименувано на богинята от гръко-римския пантеон Хера.[11]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира пещерата „Меча дупка“.[12]

Село Ерул се намира в Ерулската планина, която е разположена в северната част на Краище. Общата посока на простиране на планината е север – юг. На запад се ограничава от долините на реките Явор (Пенкьовска) и Вуканщица (Мраморска река), които я отделят съответно от Пенкьовска и Еловишка планина. В източна посока за граница служи горното течение на р. Светля (от с. Елов дол на север) и през с. Банище тя следи долинно понижение до с. Велиново. Северните склонове са южна ограда на Трънската котловина, а на юг достига Дивлянската котловина. В така очертаните граници дължината на планината достига почти 30 км. (посока север-юг), а ширината по паралела е 8 – 10 км, т.е. тя е една от най-големите планини в Краище.

Ерулска планина е трудна за обхождане, особено в южната половина. Множеството долове и „разхвърляни“ разнопосочно била, липсата на добре поддържани пътеки и значителната залесеност с дървесна и храстова растителност я правят трудна за ориентиране. Планината се пресича в средната си част от удобно шосе, което започва от с. Станьовци, в северозападна посока достига с. Ерул и продължава на североизток към селата Милкьовци и Велиново.[13]

С. Ерул е изходен пункт за изкачване на връх Каменитица на Ерулската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

На около 3 км югозападно от селото, в Ерулската планина над него, в пещерата Яма (Ямка) при археологически теренни проучвания са открити следи от праисторическо селище. В самата пещера, както и на терена около нея, се намират керамични фрагменти от Къснобронзовата епоха и Ранната Халщатска култура. В близост до пещерата е намерен и бронзов меч. Праисторическото селище от пещерата Яма се намира в близост до богатите металодобивни райони от Ерулската планина и връзката на селото с металодобива е безспорна. В село Ерул са открити и залежи от злато, но в малко количество.[14]

Праисторическото селище от пещерата „Ямка“ е включено в „Списък на паметниците на културата с национално значение на територията на Област Перник“ с Протокол на СОПК от 3 февруари 1972 г.[15]

Непосредствено до селото, в източна посока на едно от възвишенията на Краище, на естествено защитен терен, сега залесен, са руините на античната крепост Градище.[16] Заградената площ днес (20.-21. век) е покрита изцяло с дебел пласт, отложен от горската растителност, и над земята не се виждат археологически материали. В миналото тук са разкривани стени и са намирани части от керамика.

На едно от източните възвишения на Краище, на около 1 км от Градище, в местността Совище, източно от селото, вляво от пътя за Брезник има находки от ранносредновековна строителна и битова керамика, както и ясните очертания на средновековно селище.

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Северозападно от село Душинци, насред вековната букова гора се намира местността „Манастир“. В тази местност през Късното Средновековие е изграден малък православен манастир, действащ по времето на Второто Българско царство между XI и XIV век. От него е запазена само малката еднокорабна манастирска църква Света Троица. Многократно разрушавана по време на османската власт, тя е възстановена последно през 1892 г. и осветена през 1900 г. На няколко метра от централния й вход се извисяват две вековни дървета, ясен и бук, които са засадени около 10. - 12. век. Според местната легенда те са израсли точно на мястото, където около началото на 15. век турски войници посекли най-красивото момиче на Ерул – Бука и нейния любим - Ясен. Според друга легенда, при предишното възстановяване на църквата през 1832 г., строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многократно е разказвал, че нощем е виждал от „Престола“ (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духът на момичето, облечено в бяло, и да броди из гората.[17]

Манастири разположени в Ерулската планина:

През 2005 г. 84-годишната Ангелина Стоянова от с. Ерул се заема с възстановяването на манастира „Св. Троица“. Възрастната жена се надява да има оживление в манастирската обител. Ангелина събира средства от познати и непознати хора и чисти в домовете на няколко семейства, а с парите купува необходимото за храма.[19]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Крум Раденков – „Изследване родословното дърво на Раденковия и Митовия род от с. Ерул, Трънско“ (2004 г.)
  • Рангел Маринков – „Село Ерул, Трънско – възникване и развитие“ – (Издателство Дими 99, 2011 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.
  3. ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177
  4. ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.407
  5. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294
  6. ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  7. ↑ Чолева 2002 – Чолева-Димитрова, Анна. Селищни имена от югозападна България, Сф., 2002.
  8. ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
  9. ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.)
  10. ↑ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 440-456
  11. ↑ СбТК 1940 – Сборник Трънски край. Принос към изучаване на западните български краища, Сф., 1940.
  12. ↑ caves.4at.info
  13. ↑ www.greenbelt.biodiversity.bg, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402155039/http://www.greenbelt.biodiversity.bg/indexdetails.php?menu_id=20, посетен на 25 март 2014 
  14. ↑ novinar.bg
  15. ↑ www.museumpernik.com // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2014-04-02.
  16. ↑ bulgariancastles.com, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402105915/http://bulgariancastles.com/bg/node/1810, посетен на 25 март 2014 
  17. ↑ www.journey.bg
  18. ↑ www.planinite.info
  19. ↑ dveri.bg
  20. ↑ paper.standartnews.com, архив на оригинала от 2 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131102213320/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=208978, посетен на 27 март 2014 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ерул&oldid=11963774“.