Йерусалим
Тази статия е за града. За операта вижте Йерусалим (опера).
|
Йерусалим
יְרוּשָׁלַיִם القدس 
 Йерусалим
|
Йерусалим (на иврит: 
ירושלים транскрипция: Йерушалайм; на арабски: القدس, ал-Кудс; на турски: Kudüs) или Ерусалим, в библейски контекст: Иерусалим, е древен град в Близкия Изток от ключово значение за монотеистичните религии (Авраамически религии) - юдейство, християнство и ислям.
Съгласно конституцията на държавата Израел, Йерусалим е нейната единна и неделима столица. Палестинските автономни власти претендират Източен Йерусалим да стане тяхна столица. Повечето държави членки на ООН смятат за столица на Израел Тел Авив и затова техните посолства са в този град.
Съдържание |
[редактиране] География
Йерусалим се намира на около 60 km източно от Тел Авив и Средиземно море.[1] В източна посока на около 35 km се намира Мъртво море,[2] най-ниско разположеният воден басейн в света. Сред съседните градове са Витлеем и Бейт Джала на юг, Абу Дис и Маале Адумим на изток, Мевасарет Цион на запад, Рамала и Гиват Зеев на север.[3][4][5]
Йерусалим е разположен в южната част на плато, което е част от Юдейските планини и включва Елеонския хълм на изток и хълма Скопий на североизток от центъра на града. Надморската височина на Стария град е около 760 m.[6] Градът е заобиколен от долини и сухи речни корита (уади). Долините Кедрон, Еном и Тиропоейон се събират близо до южния край на Стария град.[7] Долината Кедрон продължава източно от Стария град и го отделя от Елеонския хълм. По южния край на Стария град е разположена долината Еном, свързвана с библейската Геена.[8] Долината Тиропоейон започва на северозапад, близо до Дамаската порта, продължава на юг-югоизток през центъра на Стария град до извора Силоам, а след това отделя разположения източно Храмов хълм от останалата част на града. В наши дни тази долина е скрита от остатъците от човешка дейност, натрупани през вековете.[7]
Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града.[9] В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. След векове на военни действия и безразборна експлоатация, днес те са напълно унищожени. По тази причина земеделците от околностите на града от дълго време изграждат каменни тераси по склоновете, за да предотвратят ерозията на почвата, и тази практика е оставила видими следи в днешния вид на Йерусалим.[10]
[редактиране] История
Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява великолепен храм, крепостни стени и дворец.
След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики (към 536 г. пр.н.е.[източник?]). Десетилетия по-късно (в последната трета на шести век) израилтяните се завръщат от вавилонския си плен и възстановяват града.[източник?]
| Година | Юдеи | Мюсюлмани | Християни | Общо |
|---|---|---|---|---|
| 1538 | 115 | 19,750 | - | - |
| 1553 | 163 | 20,850 | - | - |
| 1562 | 200 | 21,450 | - | - |
| 1844 | 712 | 35,000 | 3,390 | 39,102 |
| 1876 | 1,200 | 37,560 | 5,470 | 44,230 |
| 1896 | 2,811 | 39,760 | 8,750 | 51,320 |
| 1922 | 3,400 | 44,400 | 14,700 | 62,500 |
| 1931 | 21,200 | 51,900 | 19,300 | 92,400 |
| 1944 | 57,000 | 59,600 | 29,400 | 146,000 |
По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм - Втори храм. В 140 г. пр. н.е. Ерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр. н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, "осквернявайки" Светая Светих, и поверявайки управлението му на Ирод Антипа. Ерусалим става част от римската провинция Палестина и място на което е изграден римския град Елия Капитолина.
Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос. За период от 10 години (4 г. пр.н.е. - 6 г.) избухва първото недоволство, последвало от втори бунт срещу римляните.
За да заличат следите на разпостраняващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и и я изнасят извън града.
[редактиране] Обсада и превземане на Ерусалим
Основна статия: След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от император Адриан (135 г.), който след края на втората война върху окончателно сринатия юдейски град, наново съгражда римския Aelia capitolina.
Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като "свят град", но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.
Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.
През 1099 г. e превзет и кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Ерусалим е в границите на Османската империя. С малки изключения Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите до края на Първата световна война.
От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 - 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.
С решение на ООН (1967-1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.
[редактиране] Личности
- Родени в Йерусалим
- Аврам Ман. Акимович, македоно-одрински опълченец, 37-годишен, ІV клас, Нестроева рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[11]
- Ясер Арафат (1929-2004), политик
- Мордехай Елияху (1929-2010), равин
- Натали Портман (р. 1981), американска актриса
- Ицхак Рабин (1922-1995), политик
- Суха Тавил (р. 1963), общественичка
- Христофор Хесапчиев, български генерал
- Починали в Йерусалим
- Шмуел Йосеф Агнон (1888-1970), писател
- Иехуда Амихай (1924-2000), писател
- Анастасия Димитрова (1815-1894), българска учителка
- Мордехай Елияху (1929-2010), равин
- Леви Ешкол (1895-1969), политик
- Исус Христос (4 пр. Хр.-30), Син Божий за християните
- Голда Меир (1898-1978), политик
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Квартали на града
- Abu Tor
- Стария град
- At-Tur
- Летище Атарот
- Bab a-Zahara
- Baka
- Bayit VeGan
- Beit HaKerem
- En Kerem
- French Hill (също Giv'at Shapira)
- Gilo
- Giva Ram
- Har Choma
- Mea Shearim
- Nof Zion
- Pisgat Ze`ev
- Ramat Eshkol
- Ramat Rachel
- Rehavia
- Scheich Scharra
- Silwan
- Talpiot
- Talpiot Ost
- Umm Tuba
- Yemin Moshe
[редактиране] Панорама
.
[редактиране] Източници
- ↑ Rosen-Zvi, Issachar. Taking Space Seriously: Law, Space and Society in Contemporary Israel. Ashgate Publishing, June 2004. ISBN 0754623513. с. 37. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ Federman, Josef. Debate flares anew over Dead Sea Scrolls. // AP via MSNBC, 2004-08-18. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ Introduction. // The Tell es-Safi/Gath Archaeological Expedition. Bar Ilan University. Архив на оригинала от 2008-02-05. Посетен на 2007-04-24. [1]
- ↑ Map of Israel. // Eye On Israel. Посетен на 2007-04-25. (виж карта 9)
- ↑ "One more Obstacle to Peace" – A new Israeli Neighborhood on the lands of Jerusalem city. // The Applied Research Institute -- Jerusalem, 2007-03-10. Посетен на 2007-04-24. [2]
- ↑ Cabrera, Enrique и др. Drought Management Planning in Water Supply Systems. Springer, 1998-12-31. ISBN 0792352947. с. 304. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ а б Bergsohn, Sam. Geography. // Cornell University, 2006-05-15. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ Walvoord, John и др. The Metaphorical View. // Four Views on Hell. Zondervan, 1996-01-07. ISBN 0310212685. с. 58. Посетен на 2007-02-09.
- ↑ "The Water Supply of Jerusalem, Ancient and Modern", E. W. G. Masterman, The Biblical World, Vol. 19, No. 2 (Feb 1902), pp. 87-112, University of Chicago Press
- ↑ Jerusalem geography. // Jewish Agency. Посетен на 2008-07-08.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
[редактиране] Външни препратки
- Иде.ли? - Снимки от Йерусалим
- Снимки от Йерусалим (на руски)
- Йерусалим и България през вековете от н.е.
![[1]](http://web.archive.org/web/20080307052847/http://faculty.biu.ac.il/~maeira/About+us/Introduction/Map_Jerusalem_K_Menahem_small.jpg){kind=link}
![[2]](http://www.poica.org/editor/case_studies/GJ_2006.jpg){kind=link}