Ескадрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ескадронът и тактическа и административна единица в кавалерията.

За първи път се появяват в епохата на Карл V. Първоначално се делят на роти и се състоят от няколкостотин коня.

Практиката показва, че многочисленият състав на ескадроните затруднява управлението им в боя, намалява бързината на движението им в атака и увеличава дължината на фронта, намалява маневреността им. Затова в началото на 20 век ескадроните навсякъде са се състояли от 120—150 коня.

Русия[редактиране | edit source]

В Русия било прието числеността на ескадрона да е 128 конника; ескадроните се делили на 2 полуескадрона и 4 взвода, по 16 реда всеки.

Ескадроните се обединявали в полкове, от 4 до 6 във всеки. В казашките и милиционерските войски на ескадрона съответствала т.н сотня.

България[редактиране | edit source]

В българската армия, със заповед №5 от 7 януари 1884 г. кавалерийските сотни се преименуват в ескадрони. Ескадроните се състоят от 3-4 взвода с общо 120-200 кавалеристи.