Естетика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Eстетиката е дял на философията за същността и възприемането на красивото, тя се занимава с въпросите на изкуството, като обекти и концепти на нейното разглеждане са възвишеното и красивото, дори като техни опозиции включително грозното и дисонансното.
Естетика също може да се нарича конкретното разбиране или интерпретиране на по-горните въпроси от дадена школа или течение в изкуството.
Съдържание |
[редактиране] Кои фактори са включени в естетическото преценяване?
Преценяването на естетически ценности често се замесват с много други проблеми. Отзиви като отвращение показват, че сетивните възприятия са свързани с инстинктивният начин за изразяване на емоция чрез лицето, и дори да предизвикат повдигане. Но също така отвращението може да бъде вроден и научен културен проблем; примерно както Дарвин е посочил , когато е видял малко супа на човешка брада, че това е отвращаващо въпреки, че сами по себе си нито брадата, нито супата са отвращаващи. Естетическата преценка може да бъде свързана с емоции или както емоция заложена частично в физическа реакция. Виждайки величествена гледка на пейзаж, той може да ни даде реакция на страхопочитание, която може да бъде забелязана физически, като ускорено сърцебиене или широко отворени очи. Тези подсъзнателни реакции могат да бъдат частично същността, която прави нашата преценка за пейзажа величествена. Естетическата преценка може да бъде и културно съобразна до определена степен. Викторианците в Великобритания, често са виждали африканските склуптори като грозни, но само няколко десетилетия след тях, едуардската публика ги е видяла като красиви. Еволюцията на красивото, може да бъде свързано с желанието, може би дори със сексуалното желание. Тези оценки на естетическата ценност могат да бъдат свързани към оценки на икономиката, политиката или моралната ценност. Можем да съдим Ламборджини че е красиво частично, защото е желан като статусен символ. Може да го съдим за отблъскващ частично защото символизира нашето прекалено консумиране и обижда нашите политически и морални ценности. Естетическото осъждане може често да бъде много сгъстено и безкрайно противоречиво. Също така естетическото осъждане изглежда прекалено често, поне частично, интелектуално и интерпретативно. Често ние осъждаме това, което творбата символизира или означава. Модерните естети поддържат мнението, че волята и желанието са почти скрити в естетическото изживяване. Това естетическо твърдение може да бъде видяно като основа на разума, емоцията, интелектуалното мнение, волята, желанието, културата, предпочитанията, ценностите, подсъзнателното държание, съзнателното решение, тренировката, инстинкта, социални инструкции или някаква сложна комбинация от тези, това зависи от точно с коя теория човекът си служи. Антропологията, най-вече савана хипотезите предоставени от Гордън Орианс и други предсказват, че някои позитивни естетики, които хората имат са основани на вродено знание от творчески човешки навик. Тези техни хипотези са потвърдени чрез доказателства. Показано е, че хората предпочитат и се чувстват много по-щастливи, когато гледат дървета със разперени форми, а не когато гледат дървета с други форми или обекти които изобщо не са дървета ; също така светлите тонове на зеленото, свързани със здрави растения със добри хранителни качества, са били много по-успокояващи от колкото други цветове, включително по-малко светли треви и портокали.
[редактиране] Различните изкуства по еднакъв начин ли са красиви, отвратителни и скучни?
Третата голяма тема в изучаването на естетическите възгледи е как те се съединяват в различните форми на изкуството. Можем да наречем човек, къща, симфония,ухание красиви. Какви характеристики обаче споделят за да бъдат наречени по този начин? Коя възможна черта може да докаже, че двете споделят един и същи добродетели, за да се считат за красиви? Това което прави една картина красива може да бъде съвсем различна, от това какво прави музиката красива , което предполага всяка форма на изкуството да има своя система за естетически възгледи. В същото време изглежда, че има привидно голяма липса на думи за израз на сама по себе си отвратителна творба, при оценяването и в такъв аспект. Заради невъзможността за точност има голямо объркване при решението, какво трябва да бъде официално прието при интерпретациите върху творби на изкуството. Заради неточността на английския език , две съвършено различни чувства, почувствани от изключително различни човека, често могат да бъдат изказани с един и същи израз. Всичките събрани признаци за красиво, във възприятието на еднакви участници в определен социален окръг, понякога е може би временна реакция изградена върху културен контекст. Има ли някакво скрито уединение за естетическо съждение и има ли начин да бъдат познати приликите на красивата къща, красивото доказателство и красивият залез? Също така е имало дълги дебати на темата, как възприемането на естествения околен свят, най-вече възприемането на човешката форма като красива, трябва да бъде пресъздадена в красотата на изкуството и продуктите и. Не рядко може естетиката да се използва като синоним за философията на изкуството, въпреки че също не рядко се намират мислители, които настояват тези две толкова близки полета да бъдат разграничавани. На практика ние различаваме естетиката и естетическото преценяване. Едното се отнася до сензорното приемане или одобряване на обект ( не е задължително да е на изкуството ), докато другото отговаря на оценяването или критиката на обект на изкуството.
[редактиране] Какво се счита за изкуство?
Как точно да се определи термина „изкуство” е тема на много спорове. Много книги и статии са издадени спорейки дори за основите на това което имаме предвид под термина „изкуство”. Теодор Адорно твърди през 1969: „ Очевидно е ,че нищо свързано с изкуството не е очевидно вече”. Художници, философи, антрополози, физици и програмисти използват понятието за изкуството по свой уважаем начин и му дават различни дефиниции които не са много подобни . Ясно е, че дори основното значение на термина „изкуство” се е променяло няколко пъти през вековете и се е променило и през 20-ти век също. Главното значение напоследък на думата „изкуство” е приблизено като съкращение от изящно изкуство. Тук се има предвид, че са използвани умения за да се изрази креативността на художника или да засегне естетическото усещане на публиката. Често когато уменията са използвани в по-неинтелектуален или практически начин, хората го приемат като занаят от колкото изкуство, въпреки това много мислители са защитили практическите и неинтелктуални форми като не по-малко изкуство от по висшите. Също така , ако уменията са използвани за реклама или по индустриален начин те се зачитат за дизайн, вместо за изкуство или напротив, могат да бъдат защитени като форми на изкуството, наречени апликации. Например някои мислители са спорили за разликата между приложните и изящните изкуства , която е повече замесена със стойността на оценяването относно изкуството от колкото от някакви ясни разлики. Дори в края на 1912 е било нормално в Запада да се мисли че всяко изкуство сочи към красотата и така всяко нещо което не се е опитвало да е красиво не се е зачитало за изкуство. Дадаистът Стравински и много други движения след него са се борили срещу това схващане ,че красотата е центъра в изкуството и според Данито те са успели. Той казва „ Красотата е изчезнала не само от напредналото изкуство на 70-те но и от напредналата философия за изкуството от същото десетилетие.” Може би някои понятия като „изразяване” (в теорията на Корхе) или „контрашпионаж” ( в теорията на МакЛухан) могат да бъдат заместени с миналата роля на красотата. Браян Масуми върнал „красотата” в размислите заедно с „изразяването”. Друго понятие, което е важно за философията на изкуството като „красиво” е това на „благородното”, поставено като сложно от постмодерния философ Джен Францис през 20-ти век. Може би не е възможно никакво определение. Друго предположение е да се каже че „изкуство” е основна социална категория, в която произведенията на училищата за изкуство и артистите могат да бъдат сложени в една категория. Това „институционално определение на изкуство” е било защитавано от Джорж Дики. Често се предполага, че процесът чрез който една творба на изкуството е сътворена или погледната я прави изкуство, а не някоя негова черта или как добре е приета от институциите за световното изкуство след като е показана в големи мащаби. Лев Толстой от друга страна твърди , че това което прави нещо изкуство или не е как е преживяно от публиката , а не от намерението на своя създател. Функционалисти като Монро Бердслей спорят, че дали една творба се брои за изкуство зависи от това каква функция играе в определения контекст. По същият начин една гръцка ваза може да играе не-артистична роля в един контекст( носене на вино), и артистична функция в друг контекст( помагайки ни да оценим красотата на човешката фигура).
[редактиране] Външни препратки
- [1] "Aesthetics - From Wikipedia, the free encyclopedia"
