Естонски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Естонски език eesti keel |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Естония | |
| Район | ||
| Общо говорещи: | 1 150 000 | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
| Официално положение | ||
| Официален в: | ||
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | et | |
| ISO 639-2 | est | |
| ISO 639-3 | EST | |
|
|
||
Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония значителни естонскоговорящи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените Щати и Латвия.
Съдържание |
[редактиране] История
Първите писмени паметници с текстове на естонски датират от 16 век. Съвременният естонски книжовен език се базира на северно-естонския книжовен език (16–19 век). Наследник на южно-естонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век е езикът въро.
[редактиране] Граматика
[редактиране] Речник
- hommik - утро
- kass - котка
- koer - куче
- kuu - луна
- maa, maakera - земя
- maja - къща
- õhtu - вечер
- öö - нощ
- lill - цвете
- päev - ден
- päike - слънце
- puu - дърво
- pimedus - тъмнина
- rohi - трева
- taevas - небе
- valgus - светлина
[редактиране] Изрази
[редактиране] Литература
[редактиране] Външни препратки
|
|
|||
| угърски | унгарски | хантийски | мансийски | ||
| пермски | коми-зирянски | коми-пермякски | удмуртски | ||
| волго-фински | марийски | ерзянски | мокшански | мерянски† | мешчерски† | муромски† | шокшански¹ | ||
| саамски | акала-саамски† | кайну-саамски | кеми-саамски† | килдин-саамски¹ | сколт-саамски¹ | луле-саамски | пите-саамски† | южносаамски | уме-саамски¹ | северносаамски | инари-саамски¹ | тер-саамски¹ | ||
| балто-фински | естонски | фински | ижорски¹ | карелски | людски | ливонски¹ | вепски | въро | вотски¹ | южноестонски | ||
| Забележки: ¹почти изчезнал, †мъртъв език | |||
|
|||||||