Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония, значителни естонскоговорещи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.
Първите писмени паметници с текстове на естонски датират от 16 век. Съвременният естонски книжовен език се базира на северноестонския книжовен език (16–19 век). Наследник на южноестонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век, е езикът въро.
Една от широко разпознаваемите особености на езика е наличието на звука [ɤ], записван с буквата Õ. Този звук е почти еднакъв с българското Ъ [ɤ̞].
Съвременната естонската писменост е изградена въз основа на латиницата, като за записването на някои присъщи звукове се използват букви, пригодени с диакритични знаци.
- Õ [ъ] не трябва да се бърка с еднаквата по вид Õ (о с тилда) в португалския, където тя обозначава носовия звук [он]. Знакът също така наподобява по облик унгарското Ő [øː] (дълго о-умлаут)
- F, Š, Z и Ž не са присъщи за естонския език, но въпреки това присъстват в азбуката. Употребяват се основно в заемки и чуждици
- C, Č, Q, W, X, Y не присъстват в официалния облик на естонската азбука, но се използват за правилното изписване на чужди имена
- Asu, Eva Liina; Teras, Pire (2009), "Estonian", Journal of the International Phonetic Association 39 (3): 367–372
Уралски
Естонски
Естония
Европейски съюз
