Етернет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Понятието Етернет (на английски: Ethernet) се отнася до цялата фамилия от LAN устройства, които покрива стандартът IEEE 802.3. Съществуват три основни типа канали за пренос на данни според този тип мрежов протокол:

  • 10Mbps - 10Base-T Ethernet
  • 100Mbps - Бърз Ethernet
  • 1000Mbps - Гигабит Ethernet; Явява се разширение на IEEE 802.3 и се бележи с IEEE 802.3ae - появява се някъде между 2001 и 2002 година.

Измежду много други типове протоколи и технологии тази система е оцеляла и до днес, така че около 85% от съвременните технологии в LAN зоната се изпълняват по този модел. Това се основава на следните причини:

  • лесно е да бъде разбран, употребен, контролиран и поддържан,
  • има ниска цена,
  • предлага много голяма гъвкавост,
  • предлага много добро съчетание на различен набор от приложения и апаратури.

Типове свръзки между елементите на една Етернет връзка[редактиране | edit source]

  • От Точка към точка;
  • Шинна връзка;
  • Звездовидна.

моля, въведете програмен код==Съставни слоеве на IEEE - слой за данни==

Основните слоеве в системата стандарти IEEE, които ще разгледаме са слоя за данни и физическия слой. Слоят за данни се дели на два подслоя - MAC client и Media Access (MAC). МАС клиентският слой отговаря за връзката на Media Access с по-горните слоеве от йерархията. Media Access (MAC) слоят от своя страна се отнася до онази част от слоя за данни, която има общо с пренасянето на сигналите, кодирането на сигнала и връзката между две точки, а именно за протокол дефиниращ типа на подготвяне на информацията в зависимост от типа на връзката между комуникиращите системи.

Единицата за информацията в Етернет, тъй като тя произлиза от слоя за данни, се нарича фрейм. Всеки фрейм е съставен от следните блокове.

  • Встъпление (Преамбюл) - Тази част има 7 байта, като заедно с началния ограничител има за цел да синхронизира и идентифицира началото на фрейма. Служи и за синхронизация по време между изпращач и получател.
  • Start-on-Frame Delimiter (SFD) - Начален ограничител с размер 1 байт.
  • Адрес на насочване - тук имаме 6 байта, в които се запаметява информация за посоката на движение на фрейма. Най-левият бит тук е 0 ако линията на препращане е точка и съответно е 1 ако линията на изпращане и движение е поредица от адреси.
  • Адрес на източника - състои се от 6 байта. В началото се съдържа информация за адреса на изпращащия, а останалите са нули.
  • Дължина/Тип - Съдържа два байта, в които се запаметява броя на байтовете съдържащи се в изпращаните данни и техния тип.
  • Данни - Съдържа n байта. Ако n<46, то броя им се запълва с нули до 46.
  • Проверка за коректност - Съдържа 4 байта. Съдържа информация за състоянието при изпращането на MAC фрейма, информация която се преизчислява при получаване и се прави сравнение между двете. CRC код.

Режим на пренос на данни[редактиране | edit source]

Режимите за пренос на данни от точка в точка или по поточна линия може да са три:

  • Полу-дуплексно пренасяне - Този тип пренос на данни се основава на идеята получаваните и изпращаните данни да се предават по една и съща поточна линия. Например обект 1 изпраща данни до 2, като в този период на пренос обекти 2, 3 и 4 изчакват и не вършат нищо. Ако се случи два обекта да пратят данни по едно и също време данните могат да интерферират. Във всеки мрежов обект има устройства, които са способни да детектират интерферентни сигнали. Подобен резултат е сигурен белег за преплитане и съставяне на извода, че имаме преплитане. Всеки един от обектите изчаква произволно генерирано от него време, след което преустановява излъчването.
  • Пълен дуплекс - Тук имаме двупоточна линия, в която изпращането и получаването се осъществяват индивидуално. Между всеки два изпратени фрейма имаме задължително интервали на изчакване, като последното се прави поради предпазване от застъпване, интерференция и по-прецизна работа.
  • Симплекс-само в едната посока

Типове физични слоеве[редактиране | edit source]

В зависимост от режима на работа на физическия слой, тоест какви параметри задава на системата, за да може тя да работи можем да различним няколко основни типа типове физически среди:

  • 10Base-T = скорост 10Mbps, две оплетки
Бил е създаден, за да се реализира на платформата на телефоните линии. В този тип системи комуникацията между две точки се поддъжа благодарение на така наречените NIP заявки. Това са повиквания от точка в точка, на които всяко включено у-во трябва да отговори, за да известно на заявителя, че той съществува. Само при това условие имаме пренос на фреймове. Периода между две заявки е около 16 мили секунди.
  • 100Base-T2 = скорост 100Mbps, две оплетки
  • 100Base-T4 = скорост 100Mbps, четири оплетки
Не поддържа пълна дуплексна система.
  • 1000Base-LX = скорост 1000Mbps, оптични кабели

Типове кодиране[редактиране | edit source]

Кодирането е метод за представяне на информацията, наложен от нуждата да имаме трудно подслушваем канал, канал трудно податлив на шумове, изкривявания и т.н. Типове шумове са онзи тип, който се получават вследствие на разпространението на сигнала по канала и повишаване или понижаване на ниво на амплитудата на кой да е импулс. Друг тип шум е провлачването на думи в поточната линия, така че сравнението на идващите данни "като по часовник" е невъзможно. За да бъдат избегнати тези и други смущения и лоши ефекти се ползват преамблюли във фреймовете, кодиране на Манчестър и други.

Структура на физическия слой[редактиране | edit source]

Физическият слой се състои от две главни части: зависима и независима от интерфейса на системата. Независимата част е съставена от MII (Medium-independet interface) и Reconcilement (помирявам). Служат за връзка между слоя за данни и зависимата от интерфейса част - MDI. Зависимата от интерфейса част се състои от PCS (Physical coding sublayer), PMA (Pysical medium attachment), MDI (Medium-dependet interface) и Medium (средата). По отделно функциите им са:

  • PCS - Отговаря за синхронизацията, кодирането и мултиплексирането на изходните данни и респективно за декодирането и демултиплексирането на входните данни.
  • PMA - Съдържа излъчвател и приемник плюс часовник за синхронизация.
  • MDI - Отговаря за физическата връзка между две точки.

Външни препратки[редактиране | edit source]