Етика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Етика (от гръцки: ἦθος, етос — обичай) или в някои случаи морална философия е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала. Във философията етиката е част от аксиологията (теорията на ценностите) — един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците.

[редактиране] Гръцка философия

Сократ е от първите в гръцката философия, който е окуражавал, както гръцките учени, така и обикновените жители, да насочат тяхното внимание от външния свят към състоянието на човека. Знанието, имащо отношение към човешкия живот, е било поставено на първо място, а всички други знания са били вторични. Самопознанието се е смятало за необходимо за успех и като същностно добро. Самоосъзнаният човек би действал изцяло неговите капацитети до тяхната връхна точка, докато невежата ще се запъва и ще отчита затруднения.

Аристотел полага началото на етика, която може да се нарече себе-релизационна.

Хедонизмът постановил етиката на максималното удоволствие и минималната болка.

Стоическият философ Епиктет пък отнася най-голямото добро към задоволството, тишината, спокойствието и ведрината.

[редактиране] Приложна етика

Приложната етика понякога се отнася до определяне на публичните политики.

[редактиране] Външни препратки

• Станфордска философска енциклопедия: Етиката на Аристотел, Вътрешна и външна ценност