Етиопска православна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храмът „Свети Георги“ („Бет Гиоргис“)
Миафизитски църкви
Наименование: Етиопска православна църква
Произход: Коптска православна църква
Обред: коптски, различен както от византийския, така и от католическия
Първосвещеник: Абуне Паулос със Синод
Численост: 45 000 000
Богослуж. език: ГЕЕЗ, църковно-амхара
Разпространение: Етиопия
Статус: автокефална
Седалище: Адис Абеба, Етиопия
Календар: етиопски с 13 месеца от септември, 7 години назад от Грегорианския
Сайт: http://www.ethiopianorthodox.org
Етиопска православна църква във Йерусалим

Етиопската православна църква е една от нехалкедонските монофизитски църкви. Християнството в Империята не е дошло от Европа, както из другите краища на Африка и Америка и Азия, а направо от Палестина през Египет нагоре по Нил.

Първи епископ на църквата е сирийският монах Фрументий (Абба Селами, Миротворецът) през 350 г. по времето на цар Езана, който приема покръстването за държавна религия на една от първите християнски цивилизации.

Богослужебен език: геез, архаичен амхара (както църковнославянския спрямо българския). Брой на вярващите: около 45 милиона души.

Архитектурата на църковната сграда е центрична (за разлика от базиликалните надлъжни църкви със или без иконостас, познати в Европа от античността, а и от кръстокуполните църкви), и то композирана във концентрични кръгове (или осмоъгълници) от центъра (Светая Светих, светилището където не се допуска никой освен първосвещеника) през два коридора във които обикалят свещениците и шествията. Богомолците не се заседяват в църквата, то няма и пространство за това. Те се нареждат отвън, на двора, със лице към центъра, а не към изток. Влизат в сградата само за шествие, с песнопения (глас, но не и инструменти, както при нас), следващи символичния Табот (=Кивот), понесен от първосвещеника. Сградата е с покрив коничен или осмоъгълна пирамида; сламен в селата; в най-нови сгради е модернизиран купол.

ЮНЕСКО обявява за осми поред в списъка на паметниците на цивилизацията от Световно значение [1] като цяло единадесетте църкви в Лалибела от 12 век. Те не са строени. Те са изрязани в живата вулканична скала НАДОЛУ от терена, навътре (а не както други - в склон, със лице, както във Петра, или във Иваново). Те са в истинското значение на думата МОНО_ЛИТ (един_камък). Скулптура всъщност, а не архитектура [2]. В обстановката на едно малко (15,000 ж.) бедно градче без нито една павирана улица или поминък тези 11 църкви са истински чудеса (и както си му е реда - не липсват теории извънземни, от които народната легенда е, че каквото майсторите измайсторят през деня, през нощта два пъти повече се прави от ангели небесни).

Непоколебимо убеждение не само на Патриарха и на църковниците,но и на целокупното население е, че Скрижалите, тоест Ковчегът на Завета (Arc of the Covenant, пред-християнската реликва Кивот или по тяхному Табот, отнесен от Савската царица след визитата й при Соломона) се съхранява от и във Етиопската църква, Нямало нужда да се проверява, показва или доказва; бидейки символ на Вярата. (Нищо, че е отпреди Христа).

Повече от 1600 г. етиопската църква се е считала дъщерна на александрийската патриаршия със Митрополит начело. Става автокефална и си избира първи Патриарх (Абуне) Базилиос през 1951 година.

Храмът "Бет Гйоргис" (Лалибела) в цял ръст

Други вероизповедания[редактиране | edit source]

Незначителна част от вярващите признават върховенството на римския папа - те образуват Етиопската католическа църква. Освен това в страната се води интензивна евангелистка пропаганда от американски мисионери, както и агресивна ислямизация с арабски капитали - което е извън тази тема за Православната църква. Както и Фалашите - племето черни израилтяни, изповядващо древни еврейски вярвания, стигнали до платата не по Нил, а напреко през Червено море - които бяха евакуирани към Израел с товарни самолети в една светкавична операция след преговори с диктатора Менгисту. Друга пък религиозна особеност на Етиопия е тук зародилия се в 20ти век култ към (Княз=) Рас Тафари, каквото е оригиналната титулатура и кръщелно име на възцарилия се по-късно Негус Негести = Цар на Царете император Хайле Селасие. -Бог на земята. Деноминацията "Рас Тафарианс" с Реге музика [[3]] и с "вълнени" прически [[4]] е разпространена най-вече в Ямайка).

Външни препратки[редактиране | edit source]