Етноцентризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Етноцентризмът е нагласа и тенденция да се оценява дадена култура единствено на основата и стандартите на собствената култура.[1] Всяка адекватно функционираща култура разглежда собствените си културни практики в позитивни термини, често определяйки тези практики като единствено правилни. Този културен етноцентризъм се асоциира с национализма, разглеждащ собствената нация като превъзхождаща останалите и често прокламиращ „превъзхождаща раса“, „божествена нация“ или „богоизбран народ“.[2]

Етноцентризмът е характерен със склонност да отнася социални явления към обичайните и смятани за свойствени за етническата група характеристики. Това са неосъзнати практики, при които типът общество на мнозинството служи за норма, с която се преценяват другите и различните от тази мнозинствена група, независимо дали това са етнически групи или отделни индивиди.

Индивидите, чието поведение се разминава с тези представи биват дискредитирани като образи в рамките на етноцентриския модел, и по-нататък третирани различно, неравноправно или дискриминиращо. Различните от етническото, културно, сексуално и т.н. мнозинство индивиди изглеждат като „преминаващи известни граници“, изглеждат подозрителни (отнасят се с тях като с маргинални типове, психично болни или поставили се извън закона) или, ако идват от други места, предизвикват учудване, дори биват смятани за нечовеци или „извънземни“ (както първите бели, пристигнали в черна Африка). Така например, някои индиански племена проявяват своя етноцентризъм, като се наричат десае („истински хора“).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Haviland, W.A., Prins, H.E.L., McBride, B., Walrath, D. (2010). Cultural Anthropology: The Human Challenge. Belmont, CA: Cengage Learning. ISBN 0495810827
  • Omohundro, J. (2007). Thinking Like an Anthropologist: A Practical Introduction to Cultural Anthropology. McGraw-Hill Companies. ISBN 0073195804

Източници[редактиране | edit source]

  1. Omohundro (2007).
  2. Haviland et al. (2010), стр. 41-2.

Външни препратки[редактиране | edit source]