Етрополе
| Етрополе | |||
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 11 435 (ГРАО, 2010-12-15)* 10 292 (НСИ) |
||
| Землище | 119,135 km² | ||
| Надм. височина | 618 m | ||
| Пощ. код | 2180 | ||
| Тел. код | 0720 | ||
| МПС код | СО (Сф) | ||
| ЕКАТТЕ | 27632 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Софийска | ||
| Община - кмет |
Етрополе Магдалена Иванова (БСП) |
||
| Адрес община | |||
| пл. „Девети септември“ 1 | |||
Ѐтрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Правец. Градът е административен център на Община Етрополе.
Съдържание |
[редактиране] География
В землището на град Етрополе се намира и село Горунака, което няма собствено землище.
[редактиране] История
Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода - Етрополски проход (през дн. с. Стъргел за София и Македония) и Златишки проход (за Тракия и Беломорието).
По пътя Етрополе - Златица (Златишки проход) на връщане към Македония, след успешния си поход срещу скитите, преминават и войските на цар Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските клисури, предявяват претенции към плячката, носена от македонците, сражават се за нея и, след като раняват самия Филип II Македонски, я задигат.
По-късно оттук преминават и Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. идва да отмъсти за баща си и преследва трибалите чак до Дунава, където те се спасяват на един остров), келтските племена и римските легиони.
През средновековеито оттук преминават и военните походи на ромейският император Исак II Ангел, който повел армиите си през 1188 г. срещу укрепилите се в Ловеч Асеневци, както и търновските царе при военните им кампании в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.).
Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет.
През 16 — 17век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.
През 16 век тук се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството — чуковете самокови.
Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали — ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.
Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.
Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария.
Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 - 17 век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.
През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.
През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци - търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.
През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. на 15 км встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град.
Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842-1904) - учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на нашето Възраждане, оставил светла диря в националната ни история.
С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.
Етрополе играе важна роля и в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). След падането на Плевен руските войски се насочват към София. Турците обаче са се укрепили (вж. Битката при Арабаконак) на позицията Арабаконак - Шиндарника и така блокират Орханийския, Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване определя Етрополе като важна стратегическа позиция и изходен пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 г. III-а Гвардейска пехотна дивизия / командир генерал-майор Виктор Дандевил / от Западния руски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема Етрополе (вж. Боевете при Етрополе) и донася Свободата. Оттук в продължение на 40 дни ръководи зимното преминаване на Стара планина. Много етрополци и жители на околните селища помагат на руската армия - в техническа поддръжка, разузнаване, снабдяване и др.
[редактиране] Религии
В общината преобладават православните християни. В града има четири църкви, а разположението им една спрямо друга е във формата на кръст. Едната от тях е новопостроен параклис на мястото на стара църква, съборена заради направата на хотел Етрополе.
Има легенда, която гласи, че четирите църкви, разположени на кръст, закрилят гражданите на гр. Етрополе и не трябва да бъдат събаряни, а кръстоподобното разположение трябва да се запази, ако ли не — над града ще надвисне проклятие и ще започнат да умират млади хора. При събарянето на едната църква прокобата се сбъднала и трагичните знамения започнали да се случват. Уплашени граждани решили, че това трябва да спре и построили параклиса „Св. Никола“ на билото, където е разположен и паметникът на загиналите четници в Руско-турската война.
- виж Страница== Политика ==
В града има няколко политически партии: БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ и други.
[редактиране] Икономика
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Забележителности и обичаи
[редактиране] Театри
- Театрална трупа „Михаил Пенчев“ към народно читалище „Тодор Пеев-1871“.
[редактиране] Музеи
В Етрополе има музей (бивш конак).
[редактиране] Читалище
Етрополското читалище „Тодор Пеев-1871“ е културното средище на града. Читалището поддържа танцов състав с множество национални и международни постижения, литературен кръжок, музикална школа и др.
[редактиране] Часовниковата кула
Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. и е една от най-старите в България.
[редактиране] Училища
ОУ "Христо Ботев" и СОУ "Христо Ясенов"
[редактиране] Местни празници
- Зетъовден — организира се през пет години към края на месец юни, когато е и празникът на града Петровден.
- Св.Атанас — последната неделя на месец януари се организира изкачване към тази местност от жителите на града, като при достигане на мястото се палят огнъове, пие се греяна ракия и се пекат мръвки на дървени шишове.
- Камичето — празник една седмица преди „Св. Атанас“, отново изкачване на местност в Балкана, но предимно на жители от „Парцал махала“.
[редактиране] Личности
- Родени в Етрополе
- Александър Атанасов - Шески, български комунист
- Александър Герчев (1930 – 1997), лекар
- Александър Михайлов (1921 - 1943), партизанин
- Бисер Бончев, лекар-ортопед
- Борис Велчев (1914-1995) - политик от БКП и член на Политбюро
- Бончо Василев (1872 - 1937), български революционер и военен
- Георги Павлов (1921 - 1989), български политик от БКП и партизанин
- Кръсто В. Реждимов (1884 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Михаил Пенчев (1926 - 1996), режисьор
- Павел Христов (1859 - 1921), български военен деец, генерал от пехотата
- Пею Кринчев (1919 - 1943) , партизанин
- Тодор Пеев (1842 - 1904), революционер
- Христо В. Бръмбаров (1847 - 1877), Ботев четник
- Христо х.П. Моцов (ок. 1845), Ботев четник
- Христо Ст. Клинков (ок. 1842), Ботев четник
- Христо Ясенов (1889 - 1925), поет
- Софи Маринова - Известна фолк певица
- Иван Билев Билев - Известен с песните си и най-доброто заведение.
- Христо Христов (1967), разследващ журналист, автор на пет книги
- Други
- Калина Малина (1898 - 1979), поетеса, учителка в града през 1918-1921
- Антон Гиргинов - юрист, работил в града като районен прокурор през 1987-1992.
- Данчо Кирков (1939 - 2007) - културен деец, поет и писател, артист и учител
[редактиране] Литература
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Други
Хълмистата местност Прогон е разположена на 4-5 км от град Етрополе. По време на руско-турската освободителна война в Прогон е бил разположен щаба на руските войски начело с ген. Дандевил, от който е бил даден първият топовен залп, даващ начало на тридневните боеве (виж Битка при Правец) за Етрополе (10-12 Ноември 1877 г) [1]. На хълма е построен руски паметник в чест на загиналите руски воини. Има и ретранслатор за тв и мобилни оператори.
