Ефект на Болдуин

Ефектът на Болдуин или още еволюция на Болдуин е теория на американският психолог и философ Джеймс Болдуин, която разглежда съотношението между вроденото (инстинктивно) поведение и способността за обучение. За разлика от Ламарк, Болдуин предлага механизъм, съгласно, който епигенетичните фактори влияят на формирането на генома не по-малко ефективно, отколкото действието на естествения отбор. В частност поведенческите решения и стереотипи, приемани от хората и предаващи се от поколения на поколение във вид на културни практики и традиции следва да се разглеждат като по-важни фактори, формиращи човешкия геном.

Например, ако в едно общество се засили практиката на забрана на кръвосмешението, то се намалява действието на естествения отбор в направление към отслабване на гените, способстващи кръвосмешението. След няколко поколение, не подложени на действието на съответните фактори на естествения отбор, указаните гени се изменят или променят своята функция, само ако не са много силно фиксирани в генома.

Литература

• Baldwin, Mark J. A New Factor in Evolution. The American Naturalist, Vol. 30, No. 354 (Jun., 1896), 441-451.
• Мат Ридли, Геном: Автобиография на видовете в 23 глави, 294, 978-5-699-21031-2
• Гены управляют поведением, а поведение — генами

Външни препратки

• Baldwinian evolution
• The Evolution of Phenotypic Plasticity through the Baldwin Effect
• Bibliography

В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.