Еферентна артериола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еферентна артериола
Gray1128.png
Схема на нефрон и кръвоснабдяването му. (Еферентната артериола е отбелязана на английски: Еfferent vessel втора от горе надолу в горния ляв ъгъл.)
Gray1129.png
Разпределение на кръвоносните съдове в бъбречната кора (кортекс).
Латински arteriola glomerularis efferens capsulae renalis
Атлас Еферентна артериола
Начало гломерулни капиляри   
Клонове перитубулни капиляри

Еферентните (изливащите) артериоли са група кръвоносни съдове , които отвеждат първоначално филтрираната кръв от гломерулите към перитубулните капиляри на нефроните, за по-нататъшен обмен и обработка на течностите и разтворените субстрати в отделителните системи на много животински организми. Те играят важна роля в регулирането на гломерулната филтрация независимо от колебания в подаваното кръвно налягане. В бъбреците на бозайниците те се разделят анатомично на два различаващи се типа, според принадлежността си към определена бъбречна зона: кортикалните в кората и юкстамедуларните[1]. Около 15-20% от гломерулите на нефроните са на границата[2] на бъбречния кортекс (кората) и медулата (сърцевината); тези нефрони се наричат юкстамедуларни (на латински: nephronum longum (juxtamedullare)). [3] Oстаналите 80-85% са недиференцирани кортикални гломерули и оттам техните еферeнтни артериоли следват друга физиологична и анатомична схема[4].

В недиференцирани кортикални гломерули[редактиране | edit source]

Еферентните артериоли в недиференцираните[5] кортикални гломерули са най-комплексни. Те се разклоняват на множество миниатюрни съдове формиращи сложен капилярен плексус почти веднага след напускането на Баумановата капсула. Те съставляват съдовото пространство около кортикалната част на бъбречните каналчета.

В юкстамедуларните гломерули[редактиране | edit source]

За разлика от кортикалните, юкстамедуларните еферентни артериоли се групират в снопове от сравнително прави съдове (на латински: vasa recta), които прекосяват цялото сечение на медулата, за да оросят най-вътрешния медуларен слой[6]. В обратната посока, от вътрешността към кората, съдовете се групират в комплексно организираната „чудесна артериална мрежа” (на латински: rete mirabile arteriosa), която е отговорна за осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част и от своя страна позволява екскрецията на хипертонична урина[7], когато това се налага[8]. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата[8]. Поради особената химична среда, метаболизмът в най-вътрешната медула е анаеробен (т.е. в отсъствие на кислород). По тези причини еритроцитите се пренасочват от правите артериоли към капилярния плексус около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа” не е нужно. От мрежата кръвта се насочва към бъбречната вена и оттам в общото венозно кръвообращение.

Регулиране на гломерулната филтрация[редактиране | edit source]

С покачването на серумните нива на хормона ангиотензин II поради активацията на ренин-ангиотензин-алдостероновата система [9][10], повечето от артериите в тялото се стягат, за да се постигне адекватно кръвно налягане. Това обаче намалява притока на кръв към бъбрека поради стягането на кръвоподаващите аферентните артериоли. В резултат на това еферентните артериоли отговарят още по-активно на сигнала за вазоконстрикция, подаден от ангиотензин II, увеличавайки по точи начин нетното артериално налягане в ситемата[9][10].

Други илюстрации[редактиране | edit source]

Етикетът на еферентната артериола в легендата е даден в червено.

Renal corpuscle.svg
        ЛЕГЕНДА:

A – Бъбречно телце
B – Проксимално каналче
C – Дистално каналче
D – Юкстагломеруларен апарат

 1.  Базална мембрана (ламина)
2. Париетален слой
3. Висцерален слой
3a. Крачета (на подоцитите)
3b. Подоцити, също наричани Бауманови клетки
4. Бауманово (уринарно) пространство
5a. Мезангий – интрагломерулни клетки
5b. Мезангий – екстрагломерулни клетки
6. Гранулни (Юкстагломерулни клетки)
7. Макула денза
8. Миоцити (гладки мускулн влакна)
9. Вливаща артериола
10. Гломерулни капиляри
11. Изливаща артериола

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. Обяснение на използуването на представката ЮКСТА-на английски: Definition of the prefix juxta-
  2. (Бел.:) ...юкста (на латински: juxta) ще рече нещо е „в близост до.”
  3. ЛАЗАРОВ, Н. (2013). Микроскопска анатомия. Пикочо-отделителна система. Стр. 13.
  4. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed.. New York, NY 10022, Harper Collins College Publishers. ISBN 0-06-046702-9. с. 870.
  5. (Бел.:) ...недиференцирани в този случай означава без специална функция, както е например урино-концентриращата функция на юкстамедуларните нефрони (на латински: nephronum longum juxtamedullarе)
  6. Biology. 7th ed.. San Francisco, CA, Pearson Education, Inc.. ISBN 0-8053-7146-X. с. 932.
  7. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. с. 878.
  8. а б Biology. 7th ed.. с. 936.
  9. а б Biology. 7th ed.. с. 937.
  10. а б Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. с. 879.