Ефим Гелер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ефим Гелер
украински шахматист
Роден: 2 март 1925
Одеса, Украйна
Починал: 17 ноември 1998
Москва, Русия

Ефим Петрович Гелер е украински шахматист, треньор и автор. Международен майстор от 1951 г. и гросмайстор от следващата. През 50-те и 60-те години на 20 век е сред най-силните 10 шахматисти на света.

Шахматна кариера[редактиране | edit source]

Роден е на 2 март 1925 г. в Одеса. Първоначално се занимава с баскетбол, но започва сериозно да изучава шахмата по време на Втората световна война.

През 1946 г. Гелер участва в Украинското първенство в Киев. Това е първото му състезание по шах и той заема 4-то място на него. През 1950 г. Гелер печели Украинския шампионат. Това е първата от четирите му титли в това състезание. Повтаря успеха си от 1957-1959 г., като всичките тези състезания са проведени в Киев.

Успешно участва на първенствата по шахмат на Съветския съюз. На първенството в Москва през 1949 г. прави дебют на финал и заема 3-4 м. зад Давид Бронщайн и Василий Смислов. През 1955 г. на 22-я шампионат на СССР, завършва на 1-2 м. с Василий Смислов 12/19 т. В последвалия плейоф Гелер побеждава и става за първи и единствен път шампион на Съветския съюз.

Гелер има участие и в треньорската сфера. Под негово ръководство са възпитавани Борис Спаски и Анатоли Карпов.

Почива от рак на 17 ноември 1998 г.

Турнирни резултати[редактиране | edit source]

Участия на шахматни олимпиади[редактиране | edit source]

Гелер общо участва на седем шахматни олимпиади. Изиграва общо 76 партии (46+ 23= 7–) и постига средна успеваемост от 75,7 процента. Завоюва 13 медала, шест от които са индивидуални - сребро (1952, 1968 и 1980) и злато (1954, 1956 и 1962). На този шахматен форум изиграва партии срещу следните български шахматисти: Здравко Милев (1956, реми в груповата фаза и загуба във финалната) и Иван Радулов (1970, реми).

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1952 Финландия Хелзинки СССР 1 Четвърта
1954 Холандия Амстердам СССР 1 Първа резерва
1956 Съветския съюз Москва СССР 1 Втора резерва
1962 България Варна СССР 1 Първа резерва
1968 Швейцария Лугано СССР 1 Четвърта
1970 Германия Зиген СССР 1 Втора резерва
1980 Малта Валета СССР 1 Четвърта

Участия на европейски отборни първенства[редактиране | edit source]

Участва общо шест пъти на европейски отборни първенства. Изиграва 37 партии (17+ 19= 1–) и постига успеваемост от 71,6 процента. Печели 10 златни медала, четири от които са индивидуални на дъска и са завоювани на първите му четири участия на първенствата. Изиграва партии срещу българите Любен Попов (1970, победа) и Нино Киров (1977 и 1980, победи).

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1961 ФРГ Оберхаузен СССР 1 Седма
1970 Австрия Капфенберг СССР 1 Четвърта
1973 Англия Бат СССР 1 Седма
1977 СССР Москва СССР 1 Шеста
1980 Швеция Скара СССР 1 Пета
1983 България Пловдив СССР 1 Втора резерва

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Английски вариант на Уикипедията
  • Olimpbase.org