Ефим Гелер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ефим Гелер
съветски и руски шахматист
Efim Geller 1973.jpg
Гелер през 1973 г.
Информация
Държава Флаг на Русия Русия
Бивш състезател на Флаг на СССР СССР
Роден 8 март 1925
Одеса, Украинска ССР
Починал 17 ноември 1998
Переделкино, Русия
Звание гросмайстор (1952)
Световен шампион за ветерани над 60 г. (1992 г.)
Най-високо ЕЛО 2620 (януари 1976)

Ефим Петрович Гелер е съветски (украински) и руски шахматист, треньор и автор. Международен майстор от 1951 г. и гросмайстор от следващата. През 50-те и 60-те години на 20 век е сред най-силните 10 шахматисти на света. Шампион на Съветския съюз (1955, 1979). Световен шампион за ветерани (1992).

Шахматна кариера[редактиране | edit source]

Ефим Гелер е роден на 8 март 1925 г. в Одеса. Първоначално се занимава с баскетбол, но започва сериозно да изучава шахмата по време на Втората световна война.

През 1946 г. Гелер участва в Украинското първенство в Киев. Това е първото му състезание по шах и той заема 4-то място на него. През 1950 г. Гелер печели Украинския шампионат. Това е първата от четирите му титли в това състезание. Повтаря успеха си от 1957-1959 г., като всичките тези състезания са проведени в Киев.

Успешно участва на първенствата по шахмат на Съветския съюз. На първенството в Москва през 1949 г. прави дебют на финал и заема 3-4 място зад Давид Бронщайн и Василий Смислов. През 1955 г. на 22-я шампионат на СССР, завършва на 1-2 място с Василий Смислов 12 т./19 игри. В последвалия плейоф Гелер побеждава и става за първи път шампион на Съветския съюз. На първенството през 1966-1967 г. Гелер става вицешампион на СССР само на половин точка след Щейн.

На междузоналния турнир, който се провежда в Сус, (Тунис), Гелер с единствена загуба от Решевски в петия кръг заема 2—4 място след Бент Ларсен. В четвъртфиналния мач на претендентите за световната титла съперник на Гелер е бъдещият световен шампион Борис Спаски, който печели поред три четни партии с белите фигури, като в четвъртата партия Гелер изпуска победа и губи мача с краен резултат е 2½ : 5½. Гелер влиза в треньорския щаб на Спаски заедно с Крогиус и Бондаревски.

В началото на 1969 г. Гелер взима участие в турнира във Вайк ан Зее, Холандия. Още в първия кръг той побеждава един от фаворитите Портиш и като краен резултат разделя първо място с Михаил Ботвиник.

В «мача на века» между СССР и сборен отбор на останалия свят през 1970 г. в Белград на шеста дъска Гелер побеждава Светозар Глигорич с 2½ : 1½ (+1, =3), а единствената му спечелена партия получава специална награда като най-добра победа на съветския отбор. B края на годината на междузоналния турнир в Палма де Майорка Гелер завършва на второ място с 8 победи, 14 ремита и само 1 загуба от Фишер, който е победител с внушителен аванс от 3½ точки, и се класира за мачовете на претендентите. В началото на 1971 г. заема 2-о място на мемориала Капабланка (победител е Хорт). В четвъртфиналния мач на претендентите Гелер губи от Виктор Корчной с резултат 2½:5½ (+1, −4, =3) като в три партии просрочва контролното време.

В първата половина на 1973 г. Гелер печели турнира в Будапеща (пред Анатоли Карпов) и разделя първо място в двукръговия турнир в Хилверсум (Холандия) с Ласло Сабо. През юли—август на междузоналния турнир в бразилския град Петрополис побеждава Енрике Мекинг (Бразилия), а Гелер разделя 2— 4 място с Портиш и Полугаевски. Тъй като за мачовете на претендентите се класират първите трима в турнира, «излишният» е определен с допълнителен мач-турнир, и това се оказва Гелер, който губи микромачовете от четири партии с двамата съперници.

Гелер през 1977 г.

През 1975 г. Гелер удържа две победи — първо в Тисайд (Англия) на мемориала Александър Конел Хю О'Донел, а след това на мемориала Алехин в Москва. Вторият успех в съревнование с участието на Спаски, Петросян, Тал, Корчной, Хорт и Бърн е наречен един от най-великите триумфи в продължителната кариера на Гелер[1]. В следващата година той побеждава в турнира в Лас Палмас и заема 8—10 място в шампионата по шахмат на СССР, като нанася ефектно поражение на победителя в турнира — световния шампион Анатоли Карпов.

Ефим Гелер играе на втора дъска в сборния отбор на СССР против Исландия на шахматната олимпиада през 1980 година в Малта.

Един от последните крупни успехи на Гелер става победата в първенството на СССР 1979 г. Той заема първо място, изпреварвайки много по-млади съперници — 19-годишния Артур Юсупов, 16-годишния Гари Каспаров и 30-годишния Юрий Балашов. Преди Гелер никой не е ставал шампион на СССР на възраст 54 години и никой не е печелил първенството 24 години след последната си победа. Гелер участва в сборния състав на СССР на олимпиадата през 1980 г., която става за него седма. Отбора му заема първо място, а Гелер — второ на четвърта дъска.

В края на 1980-те години Гелер постига няколко турнирни успеха. Той побеждава в Дортмунд (1989) и разделя първите места в БернДаниел Кампора, 1987) и Ню ЙоркГригорий Кайданов, 1990).

На първото Световно първенство за ветерани над 60 г. ("сеньори") през 1991 г. Гелер разделя 1-2 място със Смислов. По допълнителни показатели обаче, остава вицешампион. През 1992 г. на 2-то Световно първенство за ветерани над 60 г. в Бад Вьорисхофен, Германия, Ефим Гелер става световен шампион. [2][3].

Последен турнир за Гелер е Първенството на Русия по шахмат през 1995 година. В играния турнир по "швейцарска система" [4] 70-годишният гросмайстор набира 5 точки от 11 партии [5].

Гелер задълбочено разработва Староиндийска защита за черните фигури и я прави популярен дебют на най-високо ниво, макар че Болеславски и Бронщайн са изучавали Староиндийска защита и по-рано. Сред успехите на Гелер с черните в Староиндийска защита е победата в неговата първа партия срещу Ботвиник (мемориал Мароци, 1952) и решаващата партия против Смислов в допълнителния мач за първото място на шампионата на СССР през 1955 година. През 1980 г. Гелер публикува монография за староиндийска защита. Гелер внася голям принос в изучаването на Испанска партия и Сицилианска защита за двата цвята фигури, на неговото име са наречени гамбит Гелер в Славянска защита 1.d4 d5 2. c4 c6 3. Кf3 Кf6 4. Кc3 dc 5. e4 b5 6. e5 и система Гелер в защита Робач 1.e4 g6 2.d4 Сg7 3.Kf3 d6 4.c3.

Гелер е бил разностранен играч: той е умеел построява дълбоки стратегически планове, притежавал висока техника и комбинационно майсторство. Гелер нерядко е играл в «гамбитен» стил, жертвайки материал срещу инициатива или позиционни изгоди. Той е бил известен и като майстор на анализа на отложени партии. На олимпиадата през 1962 г. при анализ централната партия БотвиникФишер Геллер намира етюдно спасение за белите в изглеждащ като загубен топовен ендшпил, имащо и голямо теоретично значение.

Ефим Гелер има общ положителен резултат 37 победи, 31 загуби и 124 наравно в срещите си със шестимата световни шампиони на своето време - Ботвиник, Смислов, Тал, Петросян, Спаски и Фишер.

Гелер има участие и в треньорската сфера. Под негово ръководство са възпитавани Борис Спаски и Анатоли Карпов.

Почива от усложнения, предизвикани от сърдечна болест и рак във вилното селище Переделкино край Москва на 17 ноември 1998 г.

Турнирни резултати[редактиране | edit source]

Участия на шахматни олимпиади[редактиране | edit source]

Гелер общо участва на седем шахматни олимпиади. Изиграва общо 76 партии (46+ 23= 7–) и постига средна успеваемост от 75,7 процента. Завоюва 13 медала, шест от които са индивидуални - сребро (1952, 1968 и 1980) и злато (1954, 1956 и 1962). На този шахматен форум изиграва партии срещу следните български шахматисти: Здравко Милев (1956, реми в груповата фаза и загуба във финалната) и Иван Радулов (1970, реми).

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1952 Финландия Хелзинки СССР 1 Четвърта
1954 Холандия Амстердам СССР 1 Първа резерва
1956 Съветския съюз Москва СССР 1 Втора резерва
1962 България Варна СССР 1 Първа резерва
1968 Швейцария Лугано СССР 1 Четвърта
1970 Германия Зиген СССР 1 Втора резерва
1980 Малта Валета СССР 1 Четвърта

Участия на европейски отборни първенства[редактиране | edit source]

Участва общо шест пъти на европейски отборни първенства. Изиграва 37 партии (17+ 19= 1–) и постига успеваемост от 71,6 процента. Печели 10 златни медала, четири от които са индивидуални на дъска и са завоювани на първите му четири участия на първенствата. Изиграва партии срещу българите Любен Попов (1970, победа) и Нино Киров (1977 и 1980, победи).

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1961 ФРГ Оберхаузен СССР 1 Седма
1970 Австрия Капфенберг СССР 1 Четвърта
1973 Англия Бат СССР 1 Седма
1977 СССР Москва СССР 1 Шеста
1980 Швеция Скара СССР 1 Пета
1983 България Пловдив СССР 1 Втора резерва

Книги[редактиране | edit source]

  • За шахматной доской. — Одесса. : «Одесское книжное издательство», — 1962 г., — 127 стр. : ил. — 15000 экз.
  • Староиндийская защита / Е. П. Геллер .— М. : Физкультура и спорт, 1980 . — 255 с. : ил. 20 см. — (Теория дебютов) .— Библиогр.: с.254 (10 назв.) .— Указ. партий: с.254.
  • Новоиндийская защита. — М. : Физкультура и спорт, 1981. — 240 с. ; 20 см. — (Теория дебютов). Библиогр.: с. 240 (9 назв.). — Указ. партий: с. 240. — 100000 экз.
  • Победа в Мерано : Матч на первенство мира по шахматам, окт.-нояб. 1981 г. / [Коммент. партий А. Карпова]. — М. : Воениздат, 1982. — 80 с.
  • Как побеждать чемпионов : уроки высок. стратегии / Ефим Геллер. — М. : РИПОЛ классик, 2005 (Н.Новгород : ГИПП Нижполиграф). — 156 с. : ил. ; 22 см. — (Искусство шахмат). 3000 экз. — ISBN 5-7905-4032-5. (издана посмертно)

Литература[редактиране | edit source]

Ефим Гелер
Автор Дамский, Я. В.
Ефим Гелер в Общомедия
Ефим Гелер
Автор Каспаров Г. К.
Ефим Гелер в Общомедия

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Byrne, R.. Geller, Oldest Player There, Wins the Alekhine Memorial. // New York Times, 6 ноября 1975. Архив на оригинала от 2012-01-25. Посетен на 2010-10-08.
  2. 2.Offene Weltmeisterschaft der Senioren(нем.)
  3. Monokroussos, D.. Efim Geller, the father of the King's Indian. // ChessBase.com, 26 июля 2007. Архив на оригинала от 2012-01-25. Посетен на 2010-08-31.
  4. Правилник за турнири, провеждани по Швейцарска система
  5. Чемпионат России по шахматам 1995 года
  • Руски вариант на Уикипедията
  • Английски вариант на Уикипедията
  • Olimpbase.org