Ефрем Сирин
| Ефрем Сирин | |
| Роден | ок. 306 Нисибис, Месопотамия, Римска империя |
|---|---|
| Починал | 9 юни 373 Едеса, Осроене, Римска империя |
| Почитан в | Православната, Католическата, Англиканската църква |
| Празник | 28 януари (православие) 10 юни (католицизъм) |
| Покровителство | Духовни директори и духовни водачи |
Ефрем Сирин известен и като Ефрем Сириец (ок. 306-373 г.) е сирийски дякон, химнописец и богослов, християнски светец, един от църковните отци и учители на Църквата.
Биография [редактиране]
Роден е в християнско семейство, в град Нисибис (Nisibis, днес Nusaybin), на територията на днешна Турция, до границата със Сирия. Получава кръщение като младеж, по-къcно става монах и бива ръкополжен за дякон. Започва да пише коментари върху Библията и да композира химни. Сред множеството разпространени тогава ереси – арианска, манихейска, марционистка (която отхвърляла Стария Завет), вардесанитска и много други гностически секти, всяка от които твърдяла, че тя e единствената истинска църква, Ефрем композира множество химни, защитаващи Никейското богословие. Основава училището на Нисибис, което векове по-късно става основен център за обучение на Източната църква. През 359 г. Персите завземат град Нисибис и изселват цялото християнско население на града. Ефрем първо отива в Диарбекир, а след това – в град Едеса в Месопотамия (Edessa, днес Şanlıurfa). Там Ефрем се посвещава на служение на новото си паство, и продължава да се занимава с преподаване в училището на Едеса. Умира през 373 г., след като се заразява с чума, докато служи и се грижи за заразените с чума.
Сред творбите му са над 400 химни, разделени на групи – срещу ересите, за вярата, за рая, за девството и др.
Почитан от Римокатолическата, Православната, Англиканската, Шотландската Епископална църкви, Църквата на Уелс, и мн. други.
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||||