Ефтим Попов
| Ефтим Попов | |
| български свещеник и революционер | |
 | |
| Роден |
4 декември 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | 1960 г.
|
Ефтим Костадинов Попов е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ефтим Попов е роден на 4 декември 1876 година в Малко Търново, Одринска Тракия. Влиза във ВМОРО и става член на Паспаловския революционен участък. Попов става секретар на Димитър Халачев, който е определен за войвода на VI Кладарски революционен участък.[1] Попов е четник при превземането на заставата в село Граматиково. Осъден е от властите на 10 години заточение. Бяга в България, където е ръкоположен за свещеник от сливенския владика в 1921 година. Служи в църквите „Свети Атанас“ в Звездец, „Свети Илия“ в Конак, „Света Троица“ в Евренезово. Умира в 1960 година в село Звездец.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 97, 411.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 22.
