Ецелино III да Романо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ецелино III да Романо
Герб на Ецелино III да Романо

Ецелино III да Романо (на италиански: Ezzelino III da Romano, Ecelino da Romano, Ezzelino il Tiranno, * 25 април 1194 в Онара при Падуа, † септември/октомври 1259 в замък Сончино при Кремона) е феодален господар в Марка Тревизо, привърженик на гибелините (на императора). Той известен като особено жесток.

Той е син на Ецелино II да Романо († 1235), господар на Басано, и четвъртата му съпруга Аделаида дегли Алберти ди Мангона, от графска фамилия в Тусция, дъщеря на Алберто IV граф на Магнона при Прато и на Емилия Гуиди. От баща си наследява земите в Тревизо. През 1226 г. Ецелино III стаva подеста на Верона и след 4 години трябва да избяга от града. В тогавашния конфликт на Фридрих II Хоенщауфен с папата и градове в Ломбардия (партията на Гвелфите), Ецелино е на страната на императора (партията на Гибелините). През 1236 г. той завладява владението над Верона и управлява като синьор[1]. Скоро след това той превзема и Виченца. До 1241 г. той управлява Падуа, Белуно, Фелтре, Тренто и маркграфство Тревизо.

На 23 май 1238 г. той се жени във Верона за Селвагия (1223–1244), извънбрачната дъщеря на император Фридрих II. Той помага на императора с войска, който признава неговото самостоятелно управление. Той жестоко преследва противниците си. През 1248 г. папата отлъчва Ецелино и Фридрих II от църквата. След смъртта на императора през края на 1250 г. Ецелино продължава с други гибилини борбата против папата. Папа Инокентий IV свиква кръстоносен поход против Ецелино и неговите привърженици и през 1256 г. те завладяват Падуа. През 1258 г. Ецелино завладява Бреша. При нападение против Милано той губи на 27 септември 1259 г. в битката при Касано д'Ада при Сончино. Той е ранен от стрела. По време на бягството му той е заловен близо до Бергамо. Не е известно как е умрял.

След смъртта на Ецелино да Романо голямият градски съвет избира неговия последовател и сърегент Мастино I делла Скала (син на Якопино делла Скала) за Podestà del Popolo.

Данте го нарича заедно с Обицио д’Есте като кръвожаден тиран в неговата Божествена комедия: [2]

Литература[редактиране | edit source]

  • Gina Fasoli: Ezzelino III. da Romano. In: Lexikon des Mittelalters. Bd. 4, Sp. 196f.
  • Gina Fasoli: Ezzelino da Romano fra tradizione cronachistica e revisione storiografica. In: Storia e cultura a Padova nell'età di sant'Antonio. Padua 1985, S. 85–101.
  • Mario Rapisarda: La signoria di Ezzelino da Romano. Del Bianco, Udine 1965.
  • "Ezzelino III da Romano", Dizionario Biographico Italiano
  • Wolfgang Stürner: Friedrich II. 2 Bde. WBG, Darmstadt 1992–2000.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Volker Reinhardt: Die Renaissance in Italien. Geschichte und Kultur. C.H. Beck, München 2002, S. 45
  2. Данте: Göttliche Komödie, Die Hölle, 12. Gesang, Verse 104-117. Im Original: E quella fronte c' ha 'l pel così nero, è Azzolino; e quell'altro ch'è biondo, è Opizzo da Esti, il qual per vero.

Външни препратки[редактиране | edit source]