Ецо (Лотарингия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манастир Браувайлер, основан от Ецо през 1024 г.
Матилда и децата ѝ

Ецо (на немски: Erenfrid или Ehrenfried, наричан:Ezzo, "Ezelin", "Hezelin", "Hezelo", "Hezilo"., * 955 в Лотарингия, † 21 май 1034 в Заалфелд/Тюрингия) е пфалцграф на Лотарингия от 1015 до 1034 г. Неговите наследници се наричат Ецони.

Той е син на пфалцграф Херман I от Лотарингия († 996) и Хайлвиг от Дилинген. Ецо се жени за Матилда Саксонска (979-1025), дъщеря на император Ото II и Теофано. Той получава след сватбата множество графства и други територии. Той контролира важния военен и търговски път от Заале към Майн. Така започва борба за могъщество с Архиепископство Кьолн.

През 1024 г. Ецо и Матилда основават бенедиктинския манастир Браувайлер, където двамата са погребани.

Деца[редактиране]

С Матилда Ецо има десет деца:

  • Херман (995–1056), епископ на Кьолн (1036–1056)
  • Рихеза (994–1063), от 1013 г. омъжена за полския крал Мешко II Лямберт († 1034)
  • Людолф (998–1031), граф
  • Ото II (998–1047), пфалцграф на Лотарингия (1035–1045) и херцог на Швабия (1045-1047)
  • Вазела Аделхайд, омъжена за граф Рутгер I от Фландрия
  • Ида, абтеса на Maria im Capitol в Кьолн и на манастир Гандерсхайм
  • Теофану, абтеса на манастирите Есен и Гандерсхайм
  • Хайлвиг, абтеса на Нойс, Вилих и Диткирхен
  • София († пр. 1031)
  • Матилда, абтеса на Диткирхен и Вилих

Източници[редактиране]