Жак Льо Гоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак Льо Гоф
Френски историк
Роден: 1 януари 1924 г.(1924-01-01)
Тулон, Франция
Починал: 1 април 2014 г. (на 90 г.)
Париж, Франция

Жак Льо Гоф (на френски: Jacques Le Goff), роден на 1 януари 1924 г. в Тулон, Франция е френски историк медиевист, един от най-ярките представители на Школата „Анали“.

Остава верен на концепцията за тоталната история, създадена от Люсиен Февр и Марк Блок. Първи директор на Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales) (от 1975 до 1977 г.).

Научен консултант е на филма „Името на розата“, екранизация на едноименния роман на Умберто Еко.

Умира на 1 април 2014 г. в Париж.[1]

Научни интереси и позиции[редактиране | edit source]

Жак Льо Гоф е специалист по XIII век, автор на биографии на Свети Луи IX и на Франциск Асизки. Агностикът Льо Гоф заема неутрална позиция между религиозната апология и атеистичната критика на Средните векове. Той е привърженик на концепцията за Средновековието като особена цивилизация, различаваща се както от Античната, така и от Модерната.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Les intellectuels au Moyen Âge, Le Seuil, 1957.
  • Marchands et banquiers au Moyen Âge, Le Seuil, 1957.
  • Hérésie et sociétés dans l’Europe pré-industrielle, XIe-XVIIIe siècle : communications et débats du colloque de Royaumont, EHESS, 1968.
  • Les propos de Saint Louis, Gallimard, 1974.
  • Pour un autre Moyen Âge, Gallimard, 1977.
  • La nouvelle histoire (заедно с Жак Ревел), Editions Retz, 1978.
  • La naissance du purgatoire, Gallimard, 1981.
  • L’imaginaire médiéval, Gallimard, 1985.
  • La bourse et la vie, Hachette Littératures, 1986.
  • Crise de l’urbain, futur de la ville: actes, Economica, 1986.
  • Intellectuels français, intellectuels hongrois, XIIe-XXe siècle, Editions du CNRS, 1986.
  • Faire de l’histoire (съставител, заедно с Пиер Нора), 3 тома, Gallimard, 1986.
  • Histoire et mémoire, Gallimard, 1988.
  • L'État et les pouvoirs, (съставител), Seuil, 1989.
  • Histoire de la France religieuse (съставител, заедно с Рене Ремон), 4 тома, Seuil, 1988–1992.
  • Gallard, passeport 91-92: une œuvre d’art à la rencontre de..., Fragments, 1992.
  • Le XIIIe siècle: l’apogée de la chrétienté, Bordas, 1992.
  • La vieille Europe et la nôtre, Seuil, 1994.
  • L’Homme médiéval (редактор), Seuil, 1994.
  • Saint Louis, Gallimard, 1995.
  • L’Europe racontée aux jeunes, Seuil, 1996.
  • Une vie pour l’histoire (срещи с Марк Оргон), La Découverte, 1996.
  • La civilisation de l’Occident Médiéval, Flammarion, 1997.
  • Pour l’amour des villes (заедно с Жан Льобрюн), Textuel, 1997.
  • Le Moyen Âge aujourd’hui, Léopard d’Or, 1998
  • Un autre Moyen Âge, Gallimard, 1999.
  • Saint François d’Assise, Gallimard, collection " à voix haute ", 1999 (CD)
  • Dictionnaire raisonné de l’Occident médiéval (заедно с Жан-Клод Шмид), Fayard, 1999
  • Un Moyen Âge en images, Hazan, 2000
  • Le sacre royal à l'époque de Saint-Louis, Gallimard, 2001
  • Marchands et banquiers du Moyen Âge, PUF, 2001.
  • Cinq personnages d’hier pour aujourd’hui : Bouddha, Abélard, saint François, Michelet, Bloch, La Fabrique, 2001.
  • De la pertinence de mettre une œuvre contemporaine dans un lieu chargé d’histoire, Le Pérégrinateur, 2003.
  • À la recherche du Moyen Âge, Louis Audibert, 2003
  • Une histoire du corps au Moyen Âge (заедно с Никола Трюон), Liana Lévi, 2003
  • Le Dieu du Moyen Âge, Bayard, 2003.
  • L’Europe est-elle née au Moyen Âge?, Seuil, 2003.
  • Un long Moyen Âge, Paris, Tallandier, 2004.
  • Héros du Moyen Âge, Le roi, le saint, au Moyen Âge, Gallimard Quarto, 2004.
  • Héros et merveilles du Moyen-âge, Seuil, 2005.

Публикации на български език[редактиране | edit source]

  • Жак Льо Гоф. Интелектуалците през Средновековието. Превод от френски Мария Дракова. София: УИ „Климент Охридски“, 1993, 160 с.
  • Жак Льо Гоф. Търговци и банкери през Средновековието. София: Одри, 1993, 128 с. (ISBN 954-9904-07-5)
  • Жак Льо Гоф. „Бележки върху романа на Умберто Еко „Островът от вчера“. (Превод от френски Марта Ганчева). – „Литературен вестник“, год.VI, 18-24 септември 1996, бр. 28, с. 6.
  • Жак Льо Гоф. „История“. (Превод от френски Олга Николчева.) – В: сб. Духът на Анали. София: Критика и хуманизъм, 1997.
  • Жак Льо Гоф. „Съвременният прелом в паметта“. (Превод от френски Олга Николчева.) – В: сб. Духът на Анали. София: Критика и хуманизъм, 1997.
  • Жак Льо Гоф. Въображаемият свят на Средновековието. (есета). Превод от френски Елка Русева. Научна редакция и предговор проф. д-р Елка Бакалова. Предговор на Жак Льо Гоф към българското издание. София: Агата-А, 1998, 408 с. (ISBN 954-540-011-0)[2]
  • Жак Льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. Превод от френски Тереза Михайлова, Калина Тодорова, Мариана Стругарова. Научна редакция и предговор проф. д-р Иван Божилов. Консултанти проф. д-р Елка Бакалова, Валя Маслинкова. София: Агата-А, 1999, 624 с. (ISBN 954-540-010-2)
  • Жак Льо Гоф. Европа, да се запознаем. София: Хемус, 2001, 96 с. (ISBN 954-428-209-2)
  • Жак Льо Гоф. Европа, да се запознаем. София: Рива, 2007, 118 с. (ISBN 978-954-320-127-3)
  • Жак Льо Гоф. Средновековието. Как да го обясним на децата. Превод от френски Виолета Йончева. София: Рива, 2007, 80 с. (ISBN 978-954-320-103-7)

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Influential medieval historian Jacques Le Goff dies aged 90“, Гардиан, 1 април 2014 г. (англ.)
  2. Иван Билярски, „De imaginationibus imaginis Dei“, Култура, 1998 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]