Жан-Жак Бартелеми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бартелеми.

Жан-Жак Бартелеми
френски археолог и нумизмат
Жан-Жак Бартелеми 
Роден: 20 януари 1716
Каси, Кралство Франция
Починал: 30 април 1795
Париж, Първа френска република

Жан-Жак Бартелеми (на френски: Jean-Jacques Barthélemy) е френски пастор, духовник, археолог, нумизмат и писател. Член на Френската академия.

С изключителен личен принос за изнамирането на текстовете на Авестата и за откриването на Бомбайските парси от пътешественика Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, което позволява на сравнителното религиознание да разкрие по-сетне произхода на християнството.

Биография[редактиране | edit source]

Бартелеми се запознава с класическите етюди на античността в Колежа на ораторията в Марсилия, където учи философия и теология в училището на йезуитите. Докато се подготвя за свещеничеството, той обръща внимание на изучаването на ориенталските езици, за които му помага негов приятел от Марсилия. Интересите му са насочени към изучаването на класическото антично наследство с акцент върху нумизматиката.

Балтелеми пристига в Париж през 1744 г. с препоръчително писмо до Клод Грос де Бозе, постоянен директор на Академията за надписи и художествена проза (Академия по надписите) и за съхранение на медалите в библиотеката на краля. Бартелеми става помощник на Де Бозе, а от 1747 г. - и член на Академията по надписите. През 1753 г. той поема поста на Де Бозе, който запазва до т.нар. Велика Френска революция.

По време на мандата си е особено активен в събирането на антики, като в продължение на 3 години пътува из Италия и посещава руините на Помпей, Херкулан и Пастум, придружаван от бъдещия херцог Етиен Франсоа де Шоазьол, френски посланик. По онова време си сътрудничи активно със своя колега Анн Клод Филип де Леви Келюс по въпросите за античните надписи. След завръщането си от експедицията във Франция се сближава с влиятелната фамилия Де Шоазьол.

След като се посвещава на научна дейност и доказва на научното поприще, Бартелеми публикува своето забележително проучване "Пътешествие на младия Анахарсис в Гърция" ("Voyage du jeune Anacharsis en Grèce", Париж, 1788), за което през следващата година (начална на Френската революция) ще бъде избран за член на Френската академия - изключително достижение и признание в света за времето си.

По време на революцията, през септември 1793 г., Бартелеми е арестуван като аристократ и за кратко влиза в затвора. Комитетът за обществено спасение е незабавно информиран от херцогиня де Шоазьол за личността на Бартелеми и членовете му издават разпореждане за незабавното му освобождаване. През същата тази 1793 г. е назначен за уредник на Френската национална библиотека - позиция, която Бартелеми не приема, за да има възможност да продължи предходната си дейност на постоянен директор на Академията по надписите. До края на земните си дни успява да обогати ценната колекция на академията с нови находки.

Бартелеми като аристократ е тежко засегнат в личен и материален план от революционните промени. Умира на 30 април 1795 г. в голяма бедност.

Източници[редактиране | edit source]