Жан-Франсоа Тириар
|
||||||||
Жан-Франсоа Тириар (на френски: Jean-François Thiriart, 22 март 1922 — 23 ноември 1992) — белгийски политик-националист, геополитик, представител на идеологическото течение на Третия път.
Жан-Франсоа Тириар е силно повлиян от идеите на Освалд Шпенглер като млад. Личността и геополитическите му възгледите са изключително интересни. През 1936/37 г. активно участва в белгийската политика и по-специално в редовете на «Обединените млади социалисти», «Антифашисткия социалистически съюз» и други движения в левия политически спектър. По време на Испанската гражданска война се включва в групата на Пиер Вермейлен, млад адвокат и социалист, който след началото на Втората световна война емигрира в Лондон, а през 1945 г. е адвокат на Тириар, който е обвинен в колаборционизъм пред белгийски военен съд. След 1945 г. Пиер Вермейлен нееднократно заема министерски постове в Белгия.
През 1939 г. Тириар във времето около сключването на пакта Молотов-Рибентроп заема леви пацифистки позиции, присъединявайки се към организацията Fichte Bund с националболшевистка идеология, ведно с Ернст Никиш. През 1940 г. Тириар става член на групата «Приятели на Великогерманския райх» (на френски Les Amis du grand Reich Allemand) — организация обединяваща бивши ултралеви активисти от колаборционистични позиции. През 1943 г. Тириар е в списъка на съпротивата, като подлежащ на ликвидация. Пуска се слух, че е преминал специална подготовка и обучение под ръководството на Ото Скорцени.
След войната е осъден на лишаване от свобода за колаборционизъм с нацистите. Излежава 3 години от присъдата си. През 1962 г. основава своя организация, първоначално създадена като политическо крило - Млада Европа. На 4 март с.г. във Венеция съвместно с лидера на Британския фашистки съюз и юнионисткото движение Освалд Мозли, както и на «Италианското социално движение» и германската «Социалистическа имперска партия» Адолф фон Таден създават "Трети фронт" срещу атлантизма, като най-голямата заплаха за евроцентризма. Поради несъгласието на Тириар с Таден относно антикомунизма на последния пропада реализацията на проекта на съвместно учредената "Национална партия Европа".
Тириар е убеден консервативен революционер, като даже разширява геополитическото си пространство на запад до Рейкявик. Подържа връзки с Ото Щрасер и с пребиваващия в Испания свален аржетински президент Хуан Перон.
Тириар подържа и идеите на народния фронт за освобождение на Палестина.
През 60-те години на 20 век по времето на голизма, Тириар е на за Европа от Атлантика до Урал, а за евроазийство - от Дъблин до Владивосток, по чийто възглед си прилича с Карл Хаусхофер.
През 70-те години във връзка с провежданата от Леонид Брежнев политика на разведряване, Тириар се застъпва за една много интересна теза по създаването на Евро-съветска империя.
През 80-те години Тириар е на твърдата позиция за Третия път.
Интересното е, че нестандартния френски геополитик доживява на стари години да види падането на Берлинската стена и през 90-те години, непосредствено след изчезването на СССР, Тириар е вече в Москва на срещи с представителите на руската патриотична опозиция, въпреки че, през септември 1969 г. представители на "Млада Европа" са били арестувани в Москва от КГБ.
Източници[редактиране]
- Дугин А. Г. Европа от Владивостока до Дублина. / Основы геополитики. М.: Арктогея, 2000.
- Дугин А. Г. Жан Тириар: сумерки героев. / Консервативная революция. М.: 1994.
