Жан Батист Жозеф Фурие
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Жан Батист Жозеф Фурие (на френски: Jean Baptiste Joseph Fourier) е френски математик и физик, най-известен с изследванията си върху редовете на Фурие и техните приложения в проблеми, свързани с топлинните потоци.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 21 март 1768 г. в Оксер, Франция в семейството на беден шивач. Посещава местното военно училище, но поради произхода си не е допуснат до офицерска кариера. Решава да стане свещеник, но не дава обет, тъй като избухва революцията от 1789 г. Първоначално се посвещава на преподавателска работа в Оксер, но скоро се намесва в политическия живот и е многократно арестуван. През 1781 г. започва да се занимава с математика. През 1795 г. постъпва като студент в Екол Нормал и скоро след това става преподавател, а също и професор в новооткрития Екол Политекник.
Взема участие в египетската кампания на Наполеон. През 1798 г. става директор на Египетския институт в Кайро и развива значителна научна и организаторска дейност. През 1799 г. оглавява една от научните експедиции по долината на Горен Нил. Ръководи юридическата администрация, изпълнява дипломатически поръчения на френските власти. Едва през 1802 г. се връща в Париж и Наполеон го назначава за префект на департамента Изер. Докато служи на този пост, съдейства за пресушаване на блатата в Бургундия. След падането на Наполеон Бурбоните снемат Фурие от всичките му постове. През 1817 г. обаче кралят е принуден да одобри избора му в Академията, на която Фурие става постоянен секретар (1822) до края на живота си. Умира на 16 май 1830 г. в Париж.
[редактиране] Научни приноси
Основните научни работи на Фурие са в областта на теорията на топлината и на частните диференциални уравнения. Най-значителното му математическо постижение е неговата трактовка на понятието функция. Той извежда уравнението на топлопроводността и развива методите за неговото интегриране при различни гранични условия, с което поставя основите на математическата физика.
Фурие става известен най-вече с книгата си " Аналитична теория на топлината" (" Theorie analitique de la chaleur"). Разработва представянето на функции във вид на тригонометрични редове (редове на Фурие). Доказва своята знаменита теорема за броя на реалните корени на алгебрично уравнение в даден интервал. Разработва теорията на алгебричните уравнения и численото им решаване.
Публикува много научни работи по математическа статистика. В областта на динамиката изследва принципа на виртуалните работи. Написва много статии по теория на вероятностите. Има основополагащ принос в египтологията.
Член е на Френската академия (от 1826), почетен член на Петербургската академия на науките (от 1829) и чуждестранен член на Лондонското кралско дружество.
[редактиране] Източник
А. Н. Боголюбов - Математики механики (биографический справочник), изд. "Наукова думка", Киев, 1983.
