Жан Виденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан Виденов
Мандат
25 януари 1995 – 11 февруари 1997
Президент
 - 1992-1997 Желю Желев
Зам.-министър-председател
 - 1995-1997 Светослав Шиваров
Предшественик Ренета Инджова
Наследник Стефан Софиянски
Роден 22 март 1959 г. (1959-03-22) (55 г.)
Пловдив, България
Религия Християнство
Съпруг(а) Каталина Виденова
Полит. партия БСП (1991-1996)
Професия икономистполитик
Портал  Портална икона   Политика

Жан Василев Виденов е български политик, председател на БСП от декември 1991 до декември 1996 и министър-председател на България през 1995-1997. Известен с това, че подава оставка след масови протести, заради хиперинфлация в страната, кризата от тогава получава негово име и е известна като "виденовата зима". В момента е преподавател в колеж и идеолог на младежката радикална комунистическа организация „Че Гевара“ [1].

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Жан Виденов е роден на 22 март 1959 година в Пловдив.[2] Завършва Пловдивската английска гимназия, а през 1985 година и специалността „Международни икономически отношения“ в Московския държавен институт по международни отношения.[2] Там изучава арабски език. Член е на Българската комунистическа партия от 1983 година.[2]

От 1985 година Виденов работи в предприятието „Биотехника“ в Пловдив.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

От 1986 година  работи в апарата на Димитровския комунистически младежки съюз, а през 1989-1990 година — в БССП „Автоелектроника“.[2]

В началото на 1990 година е избран за член на Висшия партиен съвет на БСП, а през ноември същата година — за член на неговото Председателство.[2] През 1991 е избран за председател на БСП[2] с подкрепата на своя предшественик Александър Лилов.

Министър-председател[редактиране | edit source]

След победата на БСП на парламентарните избори през 1994 година Жан Виденов оглавява нейното правителство. Според представители на лявото крило на БСП това довежда до победата на БСП в местните избори през 1995 година.[3] Според изследване на Института за пазарна икономика некомпетентната финансова политика на този кабинет довежда страната до тежка икономическа криза.[4] Привърженици на Виденов обясняват фалита на банките с тяхното източване по време на правителството на Любен Беров и на некомпетентната политика на БНБ по отношение на лева.[5] По времето на управлението на Жан Виденов изтича отсрочката за отлагане на погасяването на лихви по външния дълг, сключена от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка, като същевременно България е неспособна да продължи плащанията по дълга, което води спад в кредитния рейтинг на страната и до начало на финансова дестабилизация.

Хиперинфлация и оставка[редактиране | edit source]

През есента и зимата на 1996/1997 страната е в състояние на хиперинфлация. Средната работна заплата е 5-6 щатски долара, което поражда недоволство и масови протести в големите градове. На 4 ноември 1996 г. 19 членове от ръководството на БСП отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател.[6] На 21 декември 1996, на проведения извънреден 42-ри конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов.[6][7] Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37-то Народно събрание. Опитите на БСП да състави нов кабинет са възпрепятствани от масови граждански протести, организирани от СДС.

След отстраняването му от ръководството на БСП Жан Виденов се оттегля от активната политическа дейност през 2000 г., когато престава да бъде член на ВС на БСП и председател на БСП в Пловдив.

По-нататъшна политическа дейност[редактиране | edit source]

Пловдивското движение Че Гевара на анти-протест през 2011 в защита на паметника на Съветската армия

Жан Виденов дълго време бива приеман за "наивника" в собственото си правителство, излъган от своите БСП-приятели [8][9][10] , все пак до 2009 той остава в партията. През 2009 година обявява, че е напуснал БСП поради несъгласието си с политиката на нейното ръководство и на правителството на Сергей Станишев.[11] По същото време става известно, че под негово влияние в Пловдив се развива комунистическата младежка радикална организация „Че Гевара“, която взима дейно участие в протестите от февруари 2013.

Научна кариера[редактиране | edit source]

В момента е преподавател в частното висше училище "Европейски колеж по икономика и управление" Пловдив.

Владее английски, френски, руски и арабски език.

Сътрудник на ДС[редактиране | edit source]

От 1988 до 1990 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност (към Окръжно управление на МВР) с агентурно име „Дунав“, в качеството си на съдържател на явочна квартира.[12]

Семейство[редактиране | edit source]

Жан Виденов е женен за Каталина Виденова, с едно дете — Васил Виденов.

Източници[редактиране | edit source]

  1. От “Че Гевара” направили фронт срещу “Кръв и чест”, 8 юни 2010
  2. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 90-91.
  3. Петев, Николай. Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов. София, Христо Ботев, 1998 }. ISBN 954-445-558-2. с. 206-207.
  4. Христова, Асенка и др. Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004. София, Сиела, 2004. ISBN 978-954-649-690-4. с. 57-58, 83-85.
  5. Петев, Николай. {{{title}}}. София, Христо Ботев, 1998 } title = Отвъд политическия театър през погледа на Жан Виденов. ISBN 954-445-558-2.
  6. а б 115 години БСП. // Информационен бюлетин на ВС на БСП. Посетен на 2006-12-21.
  7. Жан Виденов. // Книгоиздателска къща "Труд", 2005. Посетен на 2006-12-21.
  8. Константинов, Михаил. Забранената българска история. в. Монитор 17.3.2006
  9. Ламбовски, Бойко. Ма покраднюва се бе, господа... В."Сега" 10.3.2008
  10. Интервю с Георги Тамбуев. С досиетата на журналистите доникъде няма да стигнат. 09.11.2005.
  11. Жан Виденов: Не съм доволен от Станишев и напуснах БСП. // Нет Инфо.БГ, 2009. Посетен на 13 януари 2009.
  12. Р Е Ш Е Н И Е № 14/ 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия. Посетен на 2013-01-02.