Жан Дьоле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан Дьоле
френски психиатър
Роден 14 ноември 1907
Байон, Франция
Починал 29 май 1987 (на 79 г.)
Париж, Франция
Жан Дьоле в Общомедия

Жан Дьоле (на френски: Jean Delay) е френски психиатър, най-известен с прилагането на хлорпромазина за лечение на шизофрения в сътрудничество с Пиер Деникер и Дж. М. Харъл.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 14 ноември 1907 година в Байон в семейството на хирурга Морис Дьоле и Берте Михура. Става бакалавър на 14 година и половина, а по-късно с прозволение от министъра на образованието на Франция Леон Берард започва да учи медицина[1]. Заминава в Париж да учи медицина. Запознава се с психиатрията в Сорбоната от Жорж Дюма.

Дьоле става най-младия лекар в парижката болнична система през 1928 година. От 1939 година започва работа в болницата Света Ана. Там си сътрудничи с Анри Клод и Максим Ленел-Лавастин. След превземането на Франция от нацистите Йозеф Леви-Валенси е депортиран и на негово място като началник на психиатричната секция застава Дьоле. По-късно Дьоле става експертен надзорник на Нюрнбергския процес, където преглежда Рудолф Хес и Юлиус Щрайхер. През 1970 година се пенсионира.

През 1955 година става член на Френската медицинска академия. Той измисля термина "невролептик" и представя използването на резерпин в психиатрията. Пише за тактилната агнозия, а интересите му включват употребата на антидепресанти, изследването на ЛСД и псилобицин. Също така има принос в откриването на Ларгактил.

Запознава се с психоанализата чрез обучителна анализа при Едуар Пишон още преди Втората световна война. След началото на войната в психиатричната секция, където той е завеждащ работят психоаналитиците Джон Леуба, Жорж Парчемини, Жак Лакан и Марк Шлумбергер. По-късно Лакан и Андре Грийн имат психоаналитична практика там.

Дьоле заедно с Дж. М. Харъл и Пиер Деникер откриват, че високи дози от хлорпромазин водят до значително намаляване на ажитацията и агресията на пациенти с шизофрения[2].

Библиография[редактиране | edit source]

  • Delay, Jean. (1942) Les Dissolutions de la mémoire, Preface by Pierre Janet, PUF
  • Delay, Jean. (1946). Les dérèglements de l'humeur. Paris: Presses universitaires de France.
  • Delay, Jean. (1947). Les reposantes. Paris: Gallimard.
  • Delay, Jean. (1953).Études de psychologie médicale. Paris: Presses universitaires de France.
  • Delay, Jean. (1956). Aspects de la psychiatrie moderne. Paris: Presses universitaires de France.
  • Delay, Jean. (1960). Discours de réceptionà l'Académie française c . Paris: Gallimard.
  • Delay, Jean. (1963). The youth of André Gide (June Guicharnaud, Trans.). Chicago: University of Chicago Press. (Abridged.)
  • Delay, Jean. (1971-1986). Avant-mémoire. Paris: Gallimard.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Биография на сайта answers.com
  2. Kandel, E. R. (2007). In Search of Memory. The Emergence of a New Science of Mind. W. W. Norton & Co. See also A review in Spanish about Kandel's book
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.