Жан Дьоле
| Жан Дьоле Jean Delay | |
| френски психиатър | |
| Роден |
14 ноември 1907 г.
|
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Учил в | Сорбона |
| Жан Дьоле в Общомедия | |
Жан Дьоле (на френски: Jean Delay) е френски психиатър, най-известен с прилагането на хлорпромазина за лечение на шизофрения в сътрудничество с Пиер Деникер и Дж. М. Харъл.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 ноември 1907 година в Байон, Франция, в семейството на хирурга Морис Дьоле и Берте Михура. Завършва бакалавърска степен на 14 години, а по-късно с позволение от министъра на образованието на Франция Леон Берард започва да учи медицина[1] в Париж. Запознава се с психиатрията в Сорбоната от Жорж Дюма.
Дьоле става най-младия лекар в парижката болнична система през 1928 година. От 1939 година започва работа в болницата Света Ана. Там си сътрудничи с Анри Клод и Максим Ленел-Лавастин. След превземането на Франция от нацистите Йозеф Леви-Валенси е депортиран и на негово място като началник на психиатричната секция застава Дьоле. По-късно Дьоле става експертен надзорник на Нюрнбергския процес, където преглежда Рудолф Хес и Юлиус Щрайхер. През 1970 година се пенсионира.
През 1955 година става член на Френската медицинска академия. Той измисля термина „невролептик“ и представя използването на резерпин в психиатрията. Пише за тактилната агнозия, а интересите му включват употребата на антидепресанти, изследването на ЛСД и псилобицин. Също така има принос в откриването на ларгактил.
Запознава се с психоанализата чрез обучителна анализа при Едуар Пишон още преди Втората световна война. След началото на войната в психиатричната секция, където той е завеждащ, работят психоаналитиците Джон Леуба, Жорж Парчемини, Жак Лакан и Марк Шлумбергер. По-късно Лакан и Андре Грийн имат психоаналитична практика там.
Дьоле заедно с Дж. М. Харъл и Пиер Деникер откриват, че високи дози от хлорпромазин водят до значително намаляване на ажитацията и агресията на пациенти с шизофрения[2].
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Delay, Jean. (1942) Les Dissolutions de la mémoire, Preface by Pierre Janet, PUF
- Delay, Jean. (1946). Les dérèglements de l'humeur. Paris: Presses universitaires de France.
- Delay, Jean. (1947). Les reposantes. Paris: Gallimard.
- Delay, Jean. (1953).Études de psychologie médicale. Paris: Presses universitaires de France.
- Delay, Jean. (1956). Aspects de la psychiatrie moderne. Paris: Presses universitaires de France.
- Delay, Jean. (1960). Discours de réceptionà l'Académie française c. Paris: Gallimard.
- Delay, Jean. (1963). The youth of André Gide (June Guicharnaud, Trans.). Chicago: University of Chicago Press. (Abridged.)
- Delay, Jean. (1971 – 1986). Avant-mémoire. Paris: Gallimard.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Académie française Архив на оригинала от 2009-10-15 в Wayback Machine.
- Elogy of him at the Académie française by his successor Jacques-Yves Cousteau Архив на оригинала от 2009-10-15 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биография на сайта answers.com
- ↑ Kandel, E. R. (2007). In Search of Memory. The Emergence of a New Science of Mind. W. W. Norton & Co. See also A review in Spanish about Kandel's book
