Жан Пиаже
| Жан Пиаже | |
| швейцарски психолог, логик и философ | |
| Роден | 9 август 1896 Ньошател, Швейцария |
|---|---|
| Починал: | 16 септември 1980 (на 84 г.) Женева, Швейцария |
| Известен с | Теория на когнитивното развитие, |
Жан Пиажѐ (на фр.: Jean Piaget) е швейцарски биолог, психолог, логик и философ, един от най-верните последователи на Имануел Кант.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Първата си статия за научно списание по зоология Пиаже написва на 10-годишна възраст. Тя се казвала "Наблюдения върху врабчетата-албиноси", след станал доброволен помощник в местния природонаучен музей.
По-късно, наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето - от стадиите на конкретните операциии към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири
- Сензомоторен интелект
- Предоперационен интелект
- Стадий на конкретните операции
- Стадий на формалните операции.
В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.
Библиография [редактиране]
Пиаже е изключително плодовит автор, издал е 75 книги и няколкостотин статии. Сред по-значимите му книги са:
- „Език и мислене у детето“ (1923),
- „Представата за света у детето“ (1926),
- „Раждането на интелигентността“ (1936),
- „Увод в генетичната епистемология“ (1950),
- „Мъдрост и илюзии на философията“ (1965),
- „Биология и познание“ (1967),
- „Възможно и необходимо“ (1981).
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
| В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |