Желево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЖелево
Ανταρτικό
Желево от пътя Костур - Лерин
Желево от пътя Костур - Лерин
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Желево
Желево на картата на Гърция
Dimos Prespon - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Желево
Желево на картата на дем Преспа и област Западна Македония
Координати: 40°46′00.12″ с. ш. 21°12′00″ и. д. / 40.7667, 21.2000
Данни
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Население 135 (2001)
Надм. височина 1 151 m

Желево или Желово (на гръцки: Ανταρτικό, Андартико, катаревуса: Ανταρτικόν, Андартикон, до 1927 година Ζέλοβο, Зелово[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 135 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 30 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

Три четвърти от землището на селото е планинско. То граничи: на североизток със село Песодер, на север - с Герман, на северозапад с Рудари и Пъпли, на запад с Оровник и Буковик и на югоизток с Ощима и Търсие.[2]

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Женска носия от Желево в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Първоначално селото е разположено в местност, известна като Старо Желево. Към 1915 година в Старо Желево са запазени основи на къщи. Според предания след наводнение местните жители основавали Ново Желево. Първите заселници се занимавали с дърводобив и изработване на изделия от дърво, които продавали в Лерин.[3]

В 15 век в Жельова са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.[4] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Желево е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 2 275 акчета[5].

В началото на ХVІІІ век е построена църквата „Свети Николай“.[6]

В края на 19 век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зелова (Zélova) живеят 900 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Селево (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители българи.[8]

След Освобождението на България се засилват възрожденските процеси в Желево. По инициатива на хаджи Павел е построена втора църква в селото - „Свети Атанас“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.[9]

Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава патриарх Кирил, в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.[10] Според историка на селото Фото Томев първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година, но въпреки желанието на желевци се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жельово има 1 250 жители българи.[12]

Селото е база на гръцките андарти, воюващи с българските чети на ВМОРО. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на Българската екзархия, а останалите патриаршистки.[13] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Желево има 1 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[14] По гръцки сведения след Илинденското въстание половината население на селото минава под върховенството на Екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви.[15] През януари 1907 година 173 жители на селото се подписват в писмо до българския екзарх с искане да преминат под ведомството на Екзархията и да им се изпратят български учители.[16] До лятото на 1908 година екзархийските семейства се обслужват от свещеника на село Ощима. Няколко седмици след Хуриета в селото започва работа първият екзархийски свещеник - местният жител Илия Траянов.[17] В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.[18] Според Георги Константинов Бистрицки Желево преди Балканската война има 270 български къщи.[19]

Към 1906-1907 година, след неколкогодишна борба, включваща съдебни дела и саботажи, желевци успяват да купят намиращия се на север от селото чифлик на Усеин ефенди. През 1909 година, няколко семейства, предимно екзархисти, купуват от Цафо бей местността Селца на запад от Желево.[20]

Към 1908 година в Желево започва работа българско начално училище. Към 1911 година, след като са принудени да отстъпят сградата на училището на екзархистите, с помощи от Гърция патриаршистите си построяват ново, триетажно училище.[21]

В Гърция[редактиране | edit source]

Желево през Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод андартско, бунтовническо. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.

През Втората световна война в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[22] По време на Гражданската война Желево пострадва силно, като 200 семейства се изселват в Югославия и в други социалистически страни.[23]

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[24]

Преброявания[редактиране | edit source]

Жени от село Желево в началото на 20 век

Емиграция в Северна Америка[редактиране | edit source]

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Желево в Северна Америка. Първоначално желевци само работят, а впоследствие се установяват трайно в САЩ и Канада. Първи през 1902 година заминават на работа в САЩ Ламбро Николовски и Андрея Николовски. В Торонто, Канада първи се установяват братята Димитър и Христо Хаджипавлови, Спиро Додев и Кръсто Дибранов. След Илинденското въстание гурбетчилъкът отвъд Атлантика се засилва. През 1905 година 30 желевци пристигат на работа в Торонто.[25] Благодарение на средствата, спечелени от желевци в Северна Америка, в годините преди Балканската война се забелязва видим напредък в селото - строят се къщи, купуват се земи и домашни животни. След Първата Световна война все повече желевци остават трайно в Канада.[26] По някои оценки техният брой достига до около 400 семейства.[27]

Желевско братство в Торонто[редактиране | edit source]

Към 1906 година преселниците от Желево създават спомагателно Желевско братство в Торонто.[28] Негов председател е Атанас Марковски, касиер Фото Марков. Скоро след това братството е закрито, но на 1 октомври 1921 година е създадено отново. За пръв председател е избран Търпо Стефов, а за секретар - Кръсто Петров. В дейността на братството се включват и патриаршисти. Целта на Желевското благотворително братството е да подпомага морално и материално своите членове. През 1929 година е учредено и Младежко дружество към Братството, но скоро след това е закрито. През 1948 година в Торонто е построен Желевски дом.[29]

Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971,

Редовни събития[редактиране | edit source]

Традиционният празник на Желево е Свети Атанасий Велики летен, отбелязван на деня на смъртта на Свети Атанасий, 2 май.[30]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Желево
Трайко Желевски (първият прав отляво) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение.
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево
  • Гърция Андон Киров (Αντώνιος Κύρος, Κύρου), гръцки андартски деец от втори клас[31]
  • Гърция Васил Балков (Βασίλειος Μπάλκος), гръцки андартски деец от втори клас, член на местния гръцки комитет, работи с консулството в Битоля и е бил директор на училището в Писодер и други гръцки училища[32]
  • Гърция Василиос Ландзакис (Βασίλειος Λιαντζάκης), гръцки андартски деец от трети клас[31]
  • Гърция Георгиос Ландзакис (Γεώργιος Λιαντζάκης, Λαντσάκος), гръцки андартски деец, брат на Трайкос Ландзакис, помощник на капитан Цондос, събира информация за българските чети в областта[31]
  • Гърция Димитра Балкова (Δήμητρα Μπάλκου), гръцка андартска деятелка от четвърти клас[32]
  • Гърция Елени Хадзопулу (1896 - 1976), деятелка на гръцката пропаганда
  • България Иван Минов, български революционер, ръководител на Охрана за Желево
  • Гърция Илияс Гадусис (Ηλίας Γκαδούσης) (Ильо Гадучев) ((? - 1906), гъркомански андартски деец, четник при Коте Христов и Георгиос Цондос[33][31]
  • Гърция Илия Мирчов (Ηλίας Μήρτσιος), гръцки андартски деец от първи клас, заедно с братя Ландзакис и Х. Екандуцис (Η. Εκαντούτση) създават местния гръцки комитет[32]
  • Гърция Йоанис Маврис (Ιωάννης Μαύρης), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[32]
  • Гърция Йордан Марков (? - 1948), гръцки комунист[34]
  • България Йото Люлов, български революционер от ВМОРО
  • България Кирил Нолев (? - 1918), български революционер от ВМОРО
  • Гърция Лазар Киров (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
  • Гърция Наум Андреев (Ναούμ Ανδρέου), гръцки андартски деец от първи клас, ранен през 1906 година, умира на път за Битоля[31]
  • Гърция Наум Мирчов (Ναούμ Μήρτσος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит от българи[32]
  • Гърция Николай Наумов (Νικόλαος Ναούμ), гръцки андартски деец, учител и ифонрматор на Германос Каравангелис[32]
  • Гърция Николай Сидеров (Νικόλαος Σιδέρης), гръцки андартски деец от четвърти клас[32]
  • България Никола Михов Яновски (? - 1907), български революционер от ВМОРО
  • Гърция Павел Киров (Павлос Киру) (? - 1906), гъркомански андартски капитан
  • България Павле Янков, войвода в Кресненско-Разложкото въстание (? - 1905)
  • Гърция Папа Антонис ( Παπα-Αντώνης, Κύρου Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, свещеник[32]
  • България Пандо Лазаров, български революционер от ВМОРО
  • Гърция Симеон Симов (Συμεών Σίμος), гръцки андартски деец от четвърти клас, учител[32]
  • Гърция Спиридон Киров (Σπυρίδων Κύρου), гръцки андартски деец, четник в четата на брат си Павел Киров[31]
  • Гърция Сотир Яновски (? - 1949), гръцки комунист[35]
  • Република Македония Танас Луловски (1940 - 2006), художник от Република Македония
  • Гърция Танас Търкалов (? - 1948), гръцки комунист[36]
  • България Трайко Желевски (1875 - 1925), български революционер, войвода на ВМОРО[37]
  • Гърция Трайко Ландзакис, гръцки андарт
  • България Канада Фото Томев, български емигрантски деец в Канада
  • Гърция Хараламби Николов (Χαράλαμπος Νικολάου), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит през 1907 година[32]
  • България Канада Протойерей Харалампи Попилиев, дългогодишен свещеник на Македоно-българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Торонто. Син на поп Илия Траянов, пръв екзархийски свещеник в Желево.[38]
  • Гърция Христо Попилиев (Χρήστος Παπαηλίας), гръцки андартски деец от втори клас[32]
  • Гърция Христо Траянов (Χρήστος Τραϊανός), гръцки андартски деец от първи клас[32]
  • Гърция Христина Лазарова (Χριστίνα Λαζάρου), гръцка андартска деятелка от трети клас, подпомага четите на Цондос, Макрис и Симо Стоянов[31]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζέλοβο - Ανταρτικόν
  2. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто, 1971, с. 7-8/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto, 1971, p. 7-8.
  3. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 10-16/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 10-16.
  4. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.
  6. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 19-20/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 19-20.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.
  9. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 20-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 20-24.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  11. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 22-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 22-24.
  12. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  13. Ζέλοβο
  14. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  15. Ζέλοβο
  16. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 251 - петима от жителите на селото се подписват на кирилица, останалите - с гръцки букви.
  17. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 30-31/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 30-31.
  18. s:Телеграма от Иларион от Костур
  19. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  20. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 38-41, 54-55, 103, 106./Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 38-41, 54-55, 103, 106.
  21. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 58-61/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 58-61.
  22. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  24. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  25. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 72-77, 79/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 72-77, 79.
  26. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 103-104, 106/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 103-104, 106.
  27. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 56
  28. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 161. Фото Томев посочва като година на основаване на първото Желевско братство 1907 - пос. съч., с. 89-90.
  29. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 88-100/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 88-100.
  30. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 70-73/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 70-73.
  31. а б в г д е ж Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 163.
  32. а б в г д е ж з и к л м Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 164.
  33. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  34. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  35. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  36. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  37. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.110.
  38. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, 1971, стр.104.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.