Желево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЖелево
Ανταρτικό
Желево от пътя Костур - Лерин
Желево от пътя Костур - Лерин
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Желево
Желево на картата на Гърция
Dimos Prespon - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Желево
Желево на картата на дем Преспа и област Западна Македония
Координати: 40°46′00.12″ с. ш. 21°12′00″ и. д. / 40.7667, 21.2000 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Население 135 (2001)
Надм. височина 1 151 m

Желево или Желово (на гръцки: Ανταρτικό, Андартико, катаревуса: Ανταρτικόν, Андартикон, до 1927 година Ζέλοβο, Зелово[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 135 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 30 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В 15 век в Жельова са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Желево е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 2 275 акчета[3].

В края на 19 век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зелова (Zélova) живеят 900 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Селево (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители българи.[5]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жельово има 1 250 жители българи.[7]

Селото е крепост на гърцизма в Западна Македония и база на гръцките андарти, воюващи с българските чети на ВМОРО. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на Българската екзархия, а останалите патриаршистки.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Желево има 1 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[9] По гръцки сведения след Илинденското въстание половината население на селото минава под върховенството на екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви.[10] В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Желево преди Балканската война има 270 български къщи.[12]

[редактиране] В Гърция

Желево през Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод андартско, бунтовническо. В междувоенния период 6 семейства се изселват в Битоля, 6 семейства в село Породин и няколко в България.[източник?] По-голяма е изселническата вълна на желевци към Северна Америка.

През Втората световна война в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[13] По време на Гражданската война Желево пострадва силно, като 200 семейства се изселват в Югославия и в други социалистически страни.[14]

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[15]

[редактиране] Преброявания

Жени от село Желево в началото на 20 век

[редактиране] Личности

Родени в Желево
Трайко Желевски (първият прав отляво) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение.
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево
  • Гърция Елени Хадзопулу (1896 - 1976), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Гърция Илияс Гадусис (Ηλίας Γκαδούσης) (? - 1906), гъркомански андартски деец[16]
  • Гърция Йордан Марков (? - 1948), гръцки комунист[17]
  • Гърция Лазар Киров (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
  • България Никола Михов (? - 1907), български революционер от ВМОРО
  • Гърция Павел Киров (Павлос Киру) (? - 1906), гъркомански андартски капитан
  • България Павле Янков, войвода в Кресненско-Разложкото въстание
  • Гърция Сотир Яновски (? - 1949), гръцки комунист[18]
  • Република Македония Танас Луловски (1940 - 2006), художник от Република Македония
  • Гърция Танас Търкалов (? - 1948), гръцки комунист[19]
  • България Трайко Желевски (1875 - 1925), български революционер, войвода на ВМОРО[20]
  • Гърция Трайко Ландзакис, гръцки андарт
  • България Канада Протойерей Харалампи Попилиев, дългогодишен свещеник (30 години) на Македоно-българската Църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Торонто, Канада [21]

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζέλοβο - Ανταρτικόν
  2. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  7. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  8. ↑ Ζέλοβο
  9. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  10. ↑ Ζέλοβο
  11. ↑ s:Телеграма от Иларион от Костур
  12. ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  13. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  15. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  17. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  18. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  19. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  20. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.110.
  21. ↑ Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто, 1971, стр.104.
Дем Преспа (Преспес)
Ръмби (Лемос) | Ахил (Агиос Ахилиос) | Брезница (Ватохори) | Буковик (Оксия) | Винени (Пили) | Герман (Агиос Германос) | Гражден (Врондеро) | Желево (Андартико) | Лънги (Микролимни) | Медово (Милиона) | Нивици (Псарадес) | Оровник (Кариес) | Ощима (Тригоно) | Писодер (Писодери) | Пъпли (Левконас) | Рудари (Калитеа) | Руля (Котас) | Смърдеш (Кристалопиги) | Търново (Прасино) | Щърково (Плати)

Исторически села: Бесфиня (Сфика) | Въмбел (Мосхохори) | Дреново (Краниес) | Дробитища (Дасери) | Опая | Орово (Пиксос) | Търново (Анкатото)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BE&oldid=4611051“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици