Желегоже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЖелегоже
Πεντάβρυσο
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Желегоже
Желегоже на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Желегоже
Желегоже на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°27′00″ с. ш. 21°07′59.87″ и. д. / 40.45° с. ш. 21.1333° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Население 662 (2001)
Надм. височина 780 m

Желего̀же или Желигоже (на гръцки: Πεντάβρυσο, Пендаврисо, катаревуса: Πεντάβρυσον, Пендаврисон, до 1928 Ζελιγκόσδη, Зелигосди или Ζελεγκόσδη, Зелегосди[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 662 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица. Отдалечено е на 17 километра югозападно от демовия център Костур, на 12 километра западно от Хрупища (Аргос Орестико) и на 8 километра североизточно от Нестрам.

История[редактиране | edit source]

В 1999 година в Желегоже е открита надгробен барелеф на жена от 4 век преди новата ера, смятан за един от най-добрите, откривани в Егейска Македония.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е по-старо *Желегождже, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име Желегодъ.[3]

В 15 век в Желекожд са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[4] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Желогожде е споменато с 41 глави на семейства и четирима неженени: Добри, Атанас, Михо, Дорин, Славе, Манко, Никола, Мано, Стайо, Йорг, Никола, Койос, Дабижив, Йорг, Мано, Алекса, Тодор, Димитри, Стайко, Петро, Михо, Михал, Продан, Николас, Димо, Димо, Йорг, Яно, Стайо, Радослав, Герг, Гърдан, Бесран, Цървенко, Димо, Дойчин, Димо, Михо, Дияк, Коста и Папа Тодор. Общият приход за империята от селото е 3 350 акчета.[5]

В края на 19 век Желегоже е смесено българо-помашко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Желегоже има 330 жители българи християни и 550 българи мохамедани.[6]

В началото на 20 век християнското население на Желегоже е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зелегоже има 152 българи екзархисти, 160 българи патриаршисти гъркомани 18 власи и работят българско и гръцко училище.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 500 жители гърци и 1000 турци.[8]

Според Георги Константинов Бистрицки Желегоже преди Балканската война има 20 български и 200 турски къщи,[9] а според Георги Христов и 2 куцовлашки.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Желегоже е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци караманлии туркофони бежанци от Турция, които в 1928 година са 378[12] или според други данни 105 семейства и 358 души.[13]

През 1928 година селото е прекръстено на Пендаврисон.

По време на Втората световна война в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е първото нападнато от частите на ЕЛАС на 28 април 1943 година - изгорени са всички български къщи, а жителите на селото бягат в Четирок и Костур. Селото е нападано и от банди от гръцки бежанци и от италианските окупационни части.[14]

По време на Гръцката гражданска война селото отново пострадва значително - жителите му се сражават на страната на ДАГ, 35 души и няколко семейства го напускат към България и другите социалистически страни. В селото остават само 10 семейства с български произход.[15]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 718 души
  • 1920 - 705 души
  • 1928 - 597 души
  • 1940 - 888 души
  • 1951 - 645 души
  • 1961 - 616 души
  • 1971 - 550 души
  • 1981 - 632 души
  • 1991 - 759 души

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Желегоже
  • България Апостол Зисов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  • България Панайот Гелев (р. 14 май 1939), български карикатурист
  • Гърция Република Македония Христо Гълъбов (1898 - 1963), деец на ГКП и ВМРО (обединена)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζελιγκόσδη - Πεντάβρυσον
  2. Οδοιπορικό στην Καστοριά
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 99.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pentavriso.
  9. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269 и 847.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pentavriso.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  15. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 269.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.