Железен закон на олигархията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Железен закон на олигархията е принцип от теорията за елита, за първи път формулиран от германският синдикалист и социолог Роберт Михелс през 1911 г. в неговата книга „Политическите партии“. Според този принцип всяка форма на социална организация, независимо от нейната първоначална демократичност или автократичност, неизбежно се изражда във власт на няколко избрани — олигархия (частен случай — номенклатура). Причина за това Михелс виждал в обективната необходимост от лидерство, стремежът на лидерите и организациите да защитят своите собствени интереси, прекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.

История[редактиране | edit source]

Като социалист, Роберт Михелс установил, че либералните и социалистическите партии в Европа, независимо от лозунгите които те издигат за насърчаване на най-широкото участие на масите в политическия живот, всъщност тяхната дейност е доминирана от волята на няколко «вожда» в същата степен, както това е при традиционните консервативни партии. Той достига до извода, че стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. «Говорейки за „организация“ — разбираме „олигархия“», писал Михелс. Той заключил, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото по-голяма е организацията — толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията. По времето, когато формулира принципа, Михелс бил анархо-синдикалист. По тази причина той се отдръпнал от социалистическите идеи и станал поддръжник на Мусолини, считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в Университета в Перуджа.

Изводи[редактиране | edit source]

Според железния закон на олигархията във всяка организация независимо от нейната първоначална демократичност, в крайна сметка се развиват олигархични тенденции. Истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна, особено в големи групи и сложни организации.

Според Робърт Страбъл - младши бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.[1]

Вижте още[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  1. Robert Struble, Jr., Treatise on Twelve Lights, (TeLL, inc., 2005, 2009), chapter seven, "Rotation in Office".