Железният светилник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Железният светилник“
„Железниятъ светилникъ“
Оригинален език български
Автор Димитър Талев
Първо издание 1952 г.
България
Жанр исторически роман
Следваща Преспанските камбани

„Железният светилник“ е исторически роман и първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“).

Романът е публикуван през 1952 г. В него са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Талев пише романа по време, когато семейството му и той самият са изселени в Луковит.

Композиция[редактиране | edit source]

"Железният светилник" се състои от 4 части:

  • "Хаджи Серафимовата внука"
  • "В тъмни времена"
  • "Народ се пробужда"
  • "Корени и гранки"

Сюжет[редактиране | edit source]

Романът е базиран в измисления град Преспа (кръстен на областта Преспа, но всъщност родния град на Талев Прилеп[1]) и проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство. Концентрира се най-вече върху фигурата на Лазар Глаушев (за негов прототип е използван видният български духовник Методий Кусев[2][3]) и ролята му в борбата против фанариотите и задружните усилия на повечето жители на Преспа за установяване на българска църква.

В романа Талев описва реална случка на църковен бунт на Кусев срещу гръцки свещеници още в младежките си години в Прилеп.[2]

Всичките образи в романа са вплетени в сложна плетеница на лични и обществени отношения. Любовта и дългът се борят в сърцето на Лазар Глаушев, когато трябва да избира между сестрата на приятеля и съмишленика си и чорбаджийската дъщеря Ния. Човешкото и майчинското първоначално се съпротивлява срещу суровите традиции на вековната нравственост в душата на Султана, когато старата майка сама трябва да отведе детето си към гибел. Затова и романът е една излята монолитна цялост - една от най-завършените и композиционно съвършени романистични структури в нашата белетристика.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Железният светилник" - класиката е жива, http://www.vesti.bg, 25.11.2011 г.
  2. а б Митрополит Методий Кусев и националният въпрос
  3. Пантев, Андрей, Борислав Гаврилов. Стоте най-влиятелни българи в нашата история, Репортер, 2003, стр. 314.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.