Железопътен транспорт в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Железопътният транспорт в България се появява с построяването на първата железопътна линия Русе - Варна през 1866 г. От края на 19 век железопътната инфраструктра се стопанисва и експлоатира от държавната компания Български държавни железници. През 2002 г. на базата на европейските изисквания е основана Национална компания Железопътна инфраструктура, която е собственик на железопътната инфраструктура (железен път, електропреносни съоръжения, осигурителни инсталации, гари и др.) и са направени първи стъпки към демонополизация на пазара на железопътните превози.

История[редактиране | edit source]

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе - Варна. Построена е от английска компания с главни акционери братята Хенри и Тревор Бъркли, която получава концесия за 99 години от османското правителство[1]. В български източници за участник в предприятието често е сочен политикът Уилям Гладстон, по това време британски финансов министър,[2] но вероятно става дума за негов роднина[3]. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г., а дължината ѝ е 223 км. Скандалното при нея, е че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на Барон Хирш - Източни Железници. През периода 1870-1874 г. Източни железници построяват жп линията Любимец - Белово, с отклонения Симеоновград - Нова Загора - Ямбол. Железопътните линии в България, собственост на барон Хирш (Източни железници), са с обща дължина 309,6 км, които през 1909 г. са откупени от държавата за 43 294 347 златни лв.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията РаковскиМомчилград, с дължина 1121 метра. Има 5236 мостове и водостоци. Най-дългият мост е с дължина от 292 метра над река Марица, на линията Златидол–Нова Загора. Броят на гарите е 66, а на спирките – 170. В експлоатация са 500 локомотиви, 630 пътнически каруци и 10 250 товарни вагони, фургони, пощенски и специални вагони. В БДЖ работят 17 751 души, от които 5200 в София[4]

През същата година дължината на теснопътните линии е 468 км с 98 гари и спирки. Те се обслужват със 103 локомотиви и 1447 пътнически и товарни вагони. [4]

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. Година по-късно е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел. До 1989 г. има постоянен растеж на железопътния транспорт.

Железопътна мрежа[редактиране | edit source]

Железопътна мрежа на България

След 01.01.2002 г. жп инфраструктурата се стопанисва от Национална компания Железопътна инфраструктура, които предлагат отворен достъп на лицензираните превозвачи към мрежата. Нивото на електрификация към 2009 г. е 60% от общата дължина на мрежата, като подавания ток е 25 kV с честота 50 Hz, което е стандартно напрежение за по-голямата част от Европа. Максималната допустима експлоатационна скорост към 2010 г. е 130 км/ч за пътнически превози и 100 км/ч за товарни. Голяма част от железопътните участъци по главните линии отговарят по проектни параметри за по-високи скорости от гореописаните, но липсата на адекватна поддръжка, ремонтни дейности и остарялата нормативна уредба не позволяват тези скорости да се достигат.

Гъстотата на железопътната мрежа в България е 39,8 км на 1 000 кв. км (33,7 км през 1939 г.). Железопътната мрежа на България се състои от 9 главни жп линии:

  1. Калотина-запад - София - Пловдив - Свиленград - държавните граници с Турция и Гърция;
  2. София - Мездра - Плевен - Левски - Горна Оряховица - Търговище - Шумен - Варна;
  3. Илиянци - Карлово - Тулово - Дъбово - Зимница и Карнобат - Синдел - Варна фериботна;
  4. Русе - Горна Оряховица - Дъбово, Тулово - Стара Загора и Михайлово - Димитровград - Подкова;
  5. София - Владая - Перник - Радомир - Дупница - Благоевград - Кулата;
  6. Волуяк - Батановци и Радомир - Кюстендил - Гюешево;
  7. Мездра - Бойчиновци - Брусарци - Видин и Мездра-юг - Руска Бяла;
  8. Пловдив - Филипово - Михайлово - Стара Загора - Ямбол - Зимница - Карнобат - Бургас;
  9. Русе - Разград - Каспичан.

Успешно завърши обновяването и електрификацията на железопътния участък Крумово - Димитровград - Свиленград и граничния преход с Турция. Вече е възможно да се осъществява пътническо движение със скорости до 160 км/ч, а в допълнение е осигурен по-голям капацитет за товарни превози между Турция и Европа. Подобни мероприятия се очаква да се случат и за участъците Септември - Пловдив, Михайлово - Калояновец, Стара Загора - Ямбол, Ямбол-Зимница, Карнобат - Бургас от 8 главна жп линия, които ще намалят времепътуването между София и Бургас с над 1:15 часа. Друг важен обект е Дунав Мост 2, между Видин и Калафат, който включва и електрифицирана скоростна жп връзка, която ще генерира голям транзитен товарен трафик.

Теснопътна железопътна линия[редактиране | edit source]

В България оперира една теснопътна железопътна линия с междурелсие 760 mm между Септември и Добринище.

Превозвачи[редактиране | edit source]

Превозвачите по смисъла на Закона за железопътния транспорт, се регистрират и сертифицират от Изпълнителна Агенция "Железопътна Администрация". С настъпването на нови превозвачи конкуреницията ще се засилва и така ще се повиши чувствително качеството на услугите предлагани по железен път. Към април 2010 година има лицензирани следните превозвачи:

Товарните жп превозвачи са обединени чрез Асоциацията на българските железопътни превозвачи. Към 2013 г. нейните членове съвкупно извършват над 45% от товарните железопътни превози и 50% от обема на извършената работата в България.

Софийски метрополитен[редактиране | edit source]

Софийското метро е бърз основно подземен градски превоз в България (само в София). Първият участък само с 5 станции влиза в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към края на 2012 метро-мрежата вече се състои от две линии с 27 станции с обща дължина 31 км. По проект се очаква линиите да станат три с обща дължина над 50 км. В строеж са продължение на първа линия от бул. Цариградско Шосе към летището. Втората линия от ж.к. Обеля до кв. Лозенец минаваща през Централна гара София се открива на 01.09.2012. Разработват се проекти за трета линия, както и продълженията на първа към бизнес парка, на втора — до Хладилника. Все още няма добра комуникация на метрото с някои от другите видове транспорт  въздухоплавателен.

Трамваи[редактиране | edit source]

Развитието на този вид транспорт в София започва още през 1901 година и силно се модернизира през втората половина на XX век.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Първата жп линия в България. // Посетен на 12 юли 2012.
  2. ((en)) Iliev, Ilija и др. The first railway link in Bulgaria: Russe–Varna. // Eastern Star 40. 2010. с. 6.
  3. Inginerul John Trevor Barkley. // Посетен на 21 юни 2012. стр. 18 (на румънски)
  4. а б Българските държавни железници днес. // Стопанска България, от дигиталната библиотека на Националната библиотека. София, 31 януарий 1936. с. 2. Посетен на 4 януари 2012.

Вижте също[редактиране | edit source]