Шумен (железопътна гара)
| Железопътна гара Шумен | |
| железопътна гара | |
 Изглед към сградата на гарата през октомври 1993 г. | |
  Местоположение в Шумен. | |
| Линия | Железопътна линия 2 |
|---|---|
| Предишна гара | Хан Крум |
| Следваща гара | Мътница |
| Обслужва | Шумен |
| Откриване | 1887 г. |
| Електрифицирана |  |
| Издаване на билети | |
| Надлез |  |
| Подлез | |
| Железопътна гара Шумен в Общомедия | |
Железопътна гара Шумен е железопътна гара, обслужваща град Шумен. Разположена е на жп линията Варна-София, и е от гарите с изразен пътникопоток.
Шуменската гара е и разпределителна – оттук тръгва жп линията за град Смядово и за село Комунари, откъдето се правят връзки за градовете Дългопол, Карнобат и Бургас. В близост до гарата е разположена и Автогара Шумен.
Гарата е съставена от 3 коловоза за приемане на влакове, и от 7 – 8 глухи, за маневри. Всекидневно на нея пристигат и заминават повече от 20 влака, повече от половината от които са за Варна (пътнически, бързи, включително нощен, и експрес). Има и директен влак до Велико Търново и Стара Загора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Тя е една от първите железопътни гари в България. Железопътната линия е построена за много кратко време, основно на два етапа. Първата отсечка от гара Каспичан до Варна е въведена в експлоатация през 1866 г. и е част от първата железопътна линия в днешните български земи Русе – Варна, а втората е строена на няколко подетапа (от 1894 до 1899 г.). Гара Каспичан е създадена като жп станция Шумлъ на първата жп линия Русе – Варна.[1]
През 1894 г. се построява участъкът Шумен – Каспичан с дължина 23,9 км. Открит е за експлоатация на 20 юни 1895 г. Тогава е завършен и вторият етап от жп линията София – Горна Оряховица – Варна, с дължина 541 км. Първият началник на гара Шумен е О. Саваджиян, който поддържал гарата с 18 души персонал. Основната ѝ дейност била превоз на пътници и товари.[1]
Най-дългата отсечка Плевен – Шумен влиза в експлоатация на 8 октомври 1899 г. Тази линия скоро преобразява стопанския живот на цяла Северна България.[1]
През 1912 г. Пивоварно дружество Шумен решава да построи жп линия за своите нужди, която да свързва бирената фабрика с Жп гара Шумен. Първата копка на линийката е направена на 1 август 1912 г. Приемането ѝ става от специална комисия през 1914 г. Линийката, наречена Катеринка, минавала по северния склон на Илчов баир извън града.[1]
През 1928 г. от София и Варна през гара Шумен преминават 2 пътнически, 2 бързи и един смесен влак.[1]
На мястото на старата шуменска гара, построена през 1895 г., през 1942 г. е поставено началото на строителството на нова, модерна, съвременна сграда. Разположена на площ от 1800 кв.м и дължина 100 м, сградата е с две крила, разделени с голяма чакалня. В лявото крило се намират железопътните служби, а в дясното – ресторант и чакални. На втория етаж се разполагат съобщителните средства. Перонът е покрит с железобетонен навес, дълъг 200 м.[1]
По време на Втората световна война транспортът е поставен при утежнени условия на работа поради голямото нарастване на обема на превозваните стоки – багажи и колетни пратки, във връзка с военните нужди. Независимо от трудностите ролята на Жп гара Шумен нараства.[1]
Железопътният транспорт в района до 9 септември 1944 г. е с остаряла материално-техническа база, с износен подвижен състав, а железопътният път е на ниско технико-експлоатационно равнище. Въпреки това той спомага за комуникациите на града с останалите райони на страната и света.[1]
През 2015 г. са спрени 12 пътнически влака, по направленията: Шумен–Горна Оряховица, Шумен–Варна и Шумен–Комунари. Това предизвиква протест, организиран от местните синдикални организации.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) Информация за влакове от жп гара Шумен в bgrazpisanie.com
- ((bg)) Разположение на жп гара Шумен в Уикимапия
- Страница на жп гарата във
Facebook
