Желко Ражнатович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Желко Ражнатович
( Аркан )
сръбски военен командир, основател на паравоенната организация „Тигри“
Роден: 17 април 1952
Брежице, Словения
Починал: 15 януари 2000
Белград, Сърбия

Жѐлко Ражна̀тович (на сръбски: Жељко Ражнатовић/Željko Ražnatović), с псевдоним А̀ркан (Arkan), е известен сръбски командир на паравоенното формирование Тигри (Tigrovi), бизнесмен-патриот, любител на футбола, обвиняван за редица военни престъпления в Хърватия и Босна и Херцеговина.

Роден е на 17 април 1952 г. в Брежице, Словения, където служел баща му Велко Ражнатович, тогава офицер от Югославската народна армия. Бащата се отнасял към Желко и 3-те му по-големи сестри строго, като към подчинените си1. Баща му се издига до звание полковник и става политкомисар във военновъздушните сили на СФРЮ, а по-късно за известно време е министър на транспорта и комуникациите, след което е пенсиониран.

„От другата страна на закона“[редактиране | edit source]

Според Глас явности от 15 февруари 2000 г. Желко Ражнатович казва: „Миналото ми е бурно и авантюристично! Открито говоря за това, нямам какво да крия, но все пак се срамувам от този период в своя живот. Да, бях от онази страна на закона, но на никого не бих го пожелал. Иска ми се да бях като всички останали...“

Детство[редактиране | edit source]

Деветгодишен Желко Ражнатович избягва за пръв път от къщи и прекарва месец и половина в Международния младежки лагер в Дубровник, но изпраща картичка на сестра си и баща му го открива. За пръв път Желко яде бой от баща си, след като се хванали на „ядец“: за да накара баща си да вземе от него нещо, без да се усети, Желко купува вестник, връща се в къщи и казва на баща си, че Тито бил умрял. Баща му грабва вестника и тогава Желко му казва „ядец“1 Още като ученик в основното училище Желко Ражнатович проявява склонност към престъпления: през 1966 в един белградски парк открадва чантата на една жена4.

Първият прякор на Желко Ражнатович бил Хибрид, по името на някакъв магьосник от един негов любим комикс. Родителите на Желко се развеждат и затова той живее известно време с майка си и една от сестрите си1.

В Белград Желко джебчийства по улиците и разбива будки. Затова баща му го изпраща да завърши осми клас в поправителен дом за малолетни престъпници в Нови Сад. След това, въпреки че имал желание да стане пилот, Желко бил записан във Военноморската школа в Котор. Оттам успява да се промъкне нелегално на някакъв кораб и да отиде до Триест. Баща му обаче отново го връща1.

Въпреки опитите на баща му да го възпитава, като често го бие и го държи за краката надолу с главата през прозореца, Желко обикаля с четирима свои връстници цяла Югославия и набира опит в разбиването на каси, кражбата на накити и произведения на изкуството, които по-късно продава. Накрая групата му е заловена в Загреб и Желко лежи три и половина години в затворите във Валево и Пожаревац1.

В чужбина[редактиране | edit source]

Желко Ражнатович напуска Югославия през 1972 г. и 11 год. не се завръща. Според някои вестници бащата на Желко, който тогава страда от бъбречна недостатъчност, помолил своя приятел Стане Доланц да помогне синът му да бъде вкаран в пътя. Предполага се, че за трите и половина години затвор Желко бил обучен да извършва специални задачи за държавата, между които и обири на банки1.

Желко Ражнатович първо заминава за Лондон, а след това отива в Италия. На 1 февруари 1974 г. в Милано извършва въоръжен обир с убийство в ресторант „Кико“ заедно с Божидар Вуличевич с прякори Коко и Чора, и Александър Марич. Последните двама са заловени от полицията, понеже се връщат на местопрестъплението без маски, но биват разпознати1.

Няколко месеца по-късно Желко Ражнатович започва обири на банки в Швеция: на 19 април 1974 г. пред GT Bank в Гьотеборг насилствено отнема от куриер 9 000 крони; на 17 май 1974 г. обира клон на същата банка, а четири месеца по-късно, на 6 септември 1974 – още една банка. На 17 октомври 1974 г. открадва 80 000 крони от една стокхолмска банка3.

За една година успява да стане престъпник, търсен в Италия, Холандия, Германия, Белгия, Великобритания и Швеция. Няколко пъти полицията успява да го залови, но нито една присъда не излежава докрай, защото винаги успява да избяга1.

На 28 декември 1974 г., след въоръжено нападение в една банка в Брюксел, Белгия, Желко Ражнатович бива арестуван. През 1975 г. е осъден на 12 години затвор, но след четири години, на 4 юли 1979 г. успява да избяга през шестметровата стена на затвора3.

На 21 септември 1979 от една съдебна зала в Стокхолм измъква Карло Фабиани, известен като Джовани ди Стефано, като ранява четирима полицаи. След въоръжен обир на бижутерни магазини на 22 октомври 1979 г. в Хага и на 24 октомври 1979 г. в Амстердам Желко Ражнатович бива заловен и на 7 май 1980 г. осъден на 7 години затвор. На 8 май 1981 г. избягва от амстердамския затвор3.

На 5 юни 1981 г. Желко Ражнатович бива арестуван във Франкфурт, Германия, след като извършва въоръжен грабеж, при който е ранен. На 9 юни 1981 г. избягва от болницата, където е настанен за лечение3.

През януари 1982 г. Интерпол пуска нова обява за издирването му по искане на немските власти. На 15 февруари 1983 г. е арестуван в Базел, Швейцария при рутинна проверка и бива затворен в специалния затвор за терористи в Торберг, откъдето избягва на 27 април 1983 г., заедно с един съучастник3. За да избяга от този затвор, Желко Ражнатович прескача първо стена, висока 4 метра, а след това ограда от бодлива тел, висока 7 метра, облечен с десет пуловера, за да не се нарани4.

След завръщането[редактиране | edit source]

След бягството си от швейцарския затвор, Желко Ражнатович се връща в Югославия. Установява се в Свети Стефан в Черна Гора и става собственик на казино. Там се запознава с Наталия Мартинович, която е завършила испанска филология. Оженват се и заминават на сватбено пътешествие до Акапулко. След завръщането си купуват къща близо до стадион „Цървена звезда“ в Белград. Желко Ражнатович става охранител в белградската дискотека „Амадеус“.

В периода от 1983 до 1986 г. според данни от Интерпол Желко Ражнатович не е активен. На 19 март 1986 г. бива арестуван в Белград заради сбиване и нанасяне на телесна повреда. През 1991 г. Германия информира Интерпол за съмнения, че Желко Ражнатович може да извърши атентати срещу министрите на външните работи на Германия, Италия и Франция. През август 1992 г. лондонският офис на Интерпол обявява, че Желко Ражнатович е станал сръбски командир, използва военен псевдоним „Аркан“ и че средствата за масова информация в Сърбия го представят като герой от гражданската война в Босна и Херцеговина3.

Войната[редактиране | edit source]

В началото на войната (края на Ноември 1990) в Хърватска Желко Ражнатович е арестуван в Двор на Уна с обвинение, че помага на разбунтувалите се сърби с терористични актове. Бива осъден на двадесет месеца затвор, обаче е пуснат след пет месеца и заминава за Белград. В тази и до днес чудна случка участват Желко Ражнатович, Душан Бандич от Белград, Душан Чарич от Двор на Уна и Зоран Стеванович от подземните структури на Белград.

Тази компания пътува от Книн към Белград с джипа на Аркан, но през населеното място с име Двор на Уна, което не е по път за тяхната дестинация. В това населено място те обикалят, изглеждайки, че умишлено желаят да бъдат забелязани. В крайна сметка патрул на Хърватската полиция ги спира за проверка. В джипа има голямо количество оръжие - пистолети, гранати и автомати "Heckler und Koch" MP-5K, които са забранени за цивилна употреба. Един от спътниците на Аркан се опитва да извади оръжие, но Желко Ражнатович го спира и се предава на полицията.

В края на април 1991 Хърватския съд освобождава осъдните. За Аркан идва частен самолет от Белград и той се завръща като герой. Днес Йосип Боликовац, тогавашен министър на вътрешните работи на Хърватия, твърди, че освобождаването на Аркан е договорка между Радмил Богданович, тогавашен министър на вътрешните работи на Сърбия, и Йосип Манолич, тогавашен министър-председател на Хърватия (24.08.1990 - 17.07.1991) на основа на договорка между Милошевич и Туджман, които се срещат няколко пъти в онзи период, както се твърди, че някой е платил допълнително 1 милион марки. На 11 октомври 1990 г. се връща в Хърватия и основава сръбското паравоенно формирование „Сръбска доброволческа гвардия“, станала известна по-късно под името „Тигри“ (Tigrovi).

Това паравоенно формирование извършва в Хърватско и Босна и Херцеговина множество военни акции, заради които Хърватия го обявява за издирване по подозрение за извършване на геноцид, а в списъка на Интерпол Желко Ражнатович се оказва сред десетте най-издирвани престъпници3. На 31 март 1999 Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага официално повдига подготвяното още от 1997 г. срещу Желко Ражнатович обвинение за военни престъпления4.

Герой[редактиране | edit source]

На 22 март 1992 г. в редовен мач от сръбския шампионат се случило нещо необяснимо. Отначало всичко вървяло по обичайния начин. Преди мача, когато феновете се стичали към стадиона от всички краища на града, тук и там възниквали спонтанни сблъсъци. На самия стадион, точно след като прозвучал началния съдийски сигнал, ултраси на Цървена звезда, заемаща северната част на трибуните, по традиция започнали да отправят обидни реплики по адрес на противниковите запалянковци: „турци”, „мюсюлмани”, „комунисти”. Това не било толкова необичайно и без всякакво съмнение, феновете на двата отбора очаквали с нетърпение „третото полувреме” след мача. Внезапно обаче възгласите спрели. Зрители на стадиона видели как на северните трибуни места са заели бойци на сръбските паравоенни формирования „Тигрите”, облечени във военни униформи. Били около 20 на брой.

Един след друг те започнали да се изправят и да издигат във въздуха надписи „40 км до Вуковар”, „20 км до Вуковар” и накрая – „Приятно прекарване във Вуковар”. След това последвали още няколко табели с надписи на други хърватски населени места, които били окупирани от сръбската армия. Високо на северната трибуна седял Аркан – офанзивният командир на „Тигрите” и шеф на фенклуба на Цървена звезда. Възторжените запалянковци му поднесли бурните си аплодисменти. Всички скандали между тях отишли на заден план. В този момент те били обединени и сплотени в ненавистта си към обществения враг – хърватите. Мачът продължил, но това, което се случило в този ден на стадиона, нямало нищо общо със спорта – пламенният национализъм и футболните фенове на една страна, намираща се във война.

През 1990 г. сръбският лидер Слободан Милошевич не на шега се обезпокоил от действията на феновете на Цървена звезда. Бившият шеф на сръбската Държавна сигурност Йовица Станишич, който в момента се намира в Хага по обвинения във военни престъпления, се договорил с Желко Ражнатович, по-известен с прозвището Аркан, да си сътрудничат и той да му помогне да установят контрол над феновете и да направляват действията на футболните хулигани. Аркан, който бил един от най-големите престъпници и който в края на краищата беше застрелян през януари 2000 г., се сетил, че Цървена звезда може да стане за него това, което бил Реал (Мадрид) за Франко или италианския национален тим за Бенито Мусолини.

Аркан умело подчинил фенклубовете. Той се занимавал почти с всичко – от продажба на билети до нелегално прекарване на хора през границата, та дори и с намеса в управлението на отбора. Ражнатович си построил луксозна къща с изглед към стадиона. В течение на годините Аркан събирал и организирал групи с националисти, които по-късно станали паравоенните формирования с името „Тигрите”. Те били използвани за бойни действия в Хърватия, а по-късно и в Косово. В течение на войната в бивша Югославия Аркан завладявал територии и поел контрола върху търговията с горива, алкохол и цигари. Докато той и приближените му увеличавали финансовото си състояние, обикновените сърби се сражавали и загивали в боевете. Ражнатович набирал своите бойци основно от северните трибуни на „Мала Маракана”.

Политика[редактиране | edit source]

Желко Ражнатович влиза в политиката по време на изборите в края на 1992 г., когато като лидер на група граждани от Косово печели пет мандата в сръбската Скупщина. Преди извънредните избори през 1993 основава Партия на сръбското единство, като се застъпва за демокрация от американски тип. Партията на Аркан обаче не успява да влезе в парламента. Въпреки националистическите си изказвания в началото на войната, Аркан е противник на Воислав Шешел4.

Макар и лидер на извънпарламентарна партия, Аркан няколко години поддържа добри отношения с властите, което може да се види и от списъка на присъстващите на сватбата му през 1995 г. със турбо фолк звездата Светлана 'Цеца' Величкович (която след смъртта му изпява песента "пиле" в негова памет), част от които са от ръководството на управляващата партия на Слободан Милошевич4.

До политическата криза в Съюзна република Югославия през 1996 г. Аркан може да се смята за проправителствено ориентиран. Обаче при избухване на студентските демонстрации той се обявява в тяхна защита. Също така, поддържа Биляна Плавшич в Република Сръбска и Мило Джуканович в Черна Гора4.

През 1998 г. се отказва от политиката и се отдава на бизнеса, като е смятан за най-богатия сърбин, притежаващ 500 милиона долара. Тези твърдения биват отхвърлени от самия Аркан. На практика обаче много от фирмите, които притежава, не са на негово име, а клуб „Обилич“, който се знае, че е негов, не можел да бъде записан на негово име, понеже по закон спортните клубове не можели да бъдат частна собственост4.

Убийство[редактиране | edit source]

Желко Ражнатович Аркан бива убит на 15 януари 2000 г. във фоайето на белградския хотел „Интерконтинентал“, където се намирало седалището му. Заподозряна е съпругата му певицата Цеца Ражнатович, но по-късно подозренията към нея се разсейват.

По повод убийството на Аркан се правят различни догадки, като има 2 основни: че е убит заради разчистване на мафиотски сметки или че убийството му е политически мотивирано1Ако трябва метафорично да се изобрази това страшно десетилетие за Сърбия, никой по-добре не би го илюстрирал от Аркан. Само оставаше да умре, за да стане легенда“ (сп. „НИН“, 20 януари 20004).

Източници за справка[редактиране | edit source]

  1. Биография на Желко Ражнатович (на хърватски)
  2. Гангстерският живот на един сръбски командир (на английски)
  3. Биографията на Аркан от архива на Интерпол (на сръбски)
  4. Черният рицар (на сръбски)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]