Желю войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вижте Желю войвода (село) за информация относно селото в Област Сливен.

Желю войвода
български войвода и национален герой
Роден: 29 юни 1828 г.(1828-06-29)
Ямбол, Османска империя
Починал: 24 юни 1893 г. (на 64 г.)
Карапча, България

Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Паметна плоча на Желю войвода в с.Маломир, област Ямбол.

Желю войвода е роден през 1828 година в Ямбол. През 1831 година семейството се премества в с. Карапча (днешно с. Маломир).

Включва се в хайдушкото движение. Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г. подготвя чета, в която трябва да участва и Христо Ботев, но поради това, че го залавят, те не успяват да преминат река Дунав.

Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която действа в района на Котел (Еленски балкан). През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди.

От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици — бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.

Един ден , когато той и неговата сестра работят на полето край близкото село , двама турски башибозука яздещи коне ги забелязват и решават де се отбият до кладенецът под едно дърво в близост до тях . Сядайки под дървото единият турчин се обръща към сетрата на Желю с думите : Гяурке вземи кофата от кладенеца и ела да ни напоиш ! Наливайки вода в устата на единият , тя разлива тежката кофа и го намокря по гърдите , когато той мигновенно се ядосва и прави опит да я изнасили , Желю действа инстинктивно и в този момент с помоща на сърп с който е работил на полето , отрязва главите на двамата турчина .

Това става причина той да бъде подгонен , издирван и да потърси убежище в хайдушките чети .