Женска полова система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Женски полови органи)
Направо към: навигация, търсене

Женската полова система (на латински: Systema genitalis feminina) е съвкупност от анатомични полови органи при животните и човека. Основните органи на женската полова система са женските полови жлези (яйчници) и матката. Разположени са в долната част на коремната кухина.

Основна Функция[редактиране | edit source]

Основната функция на женската полова система е производството на женските гамети - яйцеклетките. След това женският индивид:

Женски полови органи при човека[редактиране | edit source]

Схематично представяне на вътрешните полови органи при жената.

От физиологична гледна точка се различават следните части:

  1. Възпроизвеждаща част (pars generandi) - към нея принадлежат яйчниците, които са основната част на половия апарат. Женските полови жлези се наричат яйчници. Те са два, с овална форма и големина 4 - 5 cm. Когато жената е в полова зрялост, всеки месец в един от яйчниците узрява една яйцеклетка. Затова жената ражда по едно дете. Възможно е в двата яйчника едновременно да узрее по една яйцеклатка. Тогава се раждат двуяйчни близнаци.
  2. Част за оплождане на яйцето и износване на плода, докато той стане жизненоспособен (pars gestationis) - тръбите, в които става оплождането на яйцето и сперматозоида, и матката, където се поселява и развива оплоденото яйце. Матката е кух орган с форма на круша. Изградена е главно от мускулна тъкан. В нея се развива зародишът. Част от вътрешната ѝ повърхност участва в образуването на плацентата. Плацента се образува само когато жената е бременна. Чрез нея се осъществява връзката между майчиния организъм и зародиша. Изграждането ѝ започва през третата седмица от началото на бременността и продължава до края на третия месец. Ако тя не се образува правилно, детето може да се роди с увреждания. Плацентата се свързва със зародиша чрез пъпната връв. Пъпната връв е сноп от кръвоносни съдове, които свързват големия кръг на кръвообращение на майката и кръвообращението на зародиша. Чрез плацентата зародишът получава кислород и хранителни вещества и изхвърля въглероден диоксид и урея с помощта на майчиния организъм.
  3. Част за полови сношения - копулация (pars copulationis) - влагалището и външните полови органи.

Някои от половите органи са разположени в празнината на таза, която е част от коремната кухина, а други се намират на тазовото дъно извън тазовата празнина. Според това от антропографска гледна точка се различават:

  1. Външни полови органи - гениталиите, разположени извън празнината на таза, пред и под os pubis.
  2. Вътрешни полови органи - частта от половия апарат, разположени в празнината на таза. Вътрешните полови органи са добре защитени от здравите костни стени и фасциите.

Границите между външните и вътрешните полови органи е девствената ципа — (хименът).

В най-близко отношение към половия апарат се намират:

  1. Пикочопроводните пътища : двата уретера, които минават отначало встрани, а после пред матката и разположените отпред пикочен мехур и уретра.
  2. Правото черво (rectum), което е разположено назад от матката и влагалището.

Тазовата празнина се ограничава надолу (каудално) посредством мускули и фасции, които образуват така нареченото тазово дъно. Пространството между тазовите кости и разположените в тазовата празнина органи е изпълнена със съединителна и мастна тъкан.

Вижте също[редактиране | edit source]