Жеравна

	Жеравна
	Жеравна
	42° с. ш. 26° и. д. / 42.833° с. ш. 26.467° и. д. (G) Координати: 42° с. ш. 26° и. д. / 42.833° с. ш. 26.467° и. д. (G)
Общи данни
Население	430 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	52,989 km²
Надм. височина	630 m
Пощ. код	8988
Тел. код	04585
МПС код	СН (Сл)
ЕКАТТЕ	29283
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община; - кмет	Котел; Христо Киров; (ДПС)
Кметство; - кмет	Жеравна; Иван Димитров; (независим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Жеравна е село в Югоизточна България. То се намира в община Котел, Област Сливен.

[редактиране] История

Село Жеравна се намира в полите на средния дял на източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потук (и сега над Жеравна има местност с име "Пòтъка"). За името Жеравна има няколко версии: едната е, че идва от Жерав, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата, по-правдоподобна – от „жерна”, "жерка", "жерков" - думи със старославянски корен, значещ воденица. В района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна. Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през 17 – ти век, защото е било на важния път към Търновград. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също с известните със световната си слава котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба: Тревненска, Самоковска, Банско – Разложка.

Руси Чорбаджи е бил чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет. Един от най-богатите хора в селото, имал е 30 000 овце, търгувал е в Турция и Гърция. Когато кърджалиите идвали в селото да си взимат моми в едно и също време от годината, той се е намесил като измислил план и казал на мъжете в селото да скрият всички моми в гората. Когато кърджалиите дошли, не видяли нито една мома и се усъмнили, по-късно разбрали за измамата и убили Руси Чорбаджи в къщата му, както и двамата му синове. Къщата на Руси Чорбаджи е превърната в музей и е отражение на живота му като активна личност - заможен, участвал в управата на селото по онова време. Отвън не се подозира за богатството на красиви архитектурни решения и детайлите, които са вътре. Правят впечатление оригиналните ажурени резби над вратите, по рамките на долапите, по вратите и дори по изкованите от желязо детайли – фигури на звезди, цветя, листа, плодове, птици, змии (старата българска декоративна традиция за стилизация на заобикалящия ни растителен и животински свят).

[редактиране] География

Село Жеравна е разположено в Средния дял на Източна Стара планина на територията на Община Котел. Територията на Жеравна обхваща площ 5000 кв. м със средна надморска височина 650 м. Релефът е с ясно изразен планински характер, с една междупланинска котловина, пресичана от гористи хълмове. Най – високото място, което се намира на 6км западно от селото е връх „Разбойна” – 1128м над морското равнище. Природните дадености на Жеравна са най – вече причудливите скални формации, тайнствените пещерни комплекси, бистрите карстови извори, разнообразната флора и фауна. Почвите на жеравненското землище са предимно кафяви горски. Жеравна е богата на водни ресурси. Изворите и реките са с дъждовно – снежно подхранване. Всички води, които протичат през жеравненската котловина съставляват голяма част от басейна на река „Луда Камчия”. В Жеравна няма открити залежи на полезни изкопаеми. Жеравна е богата на горска растителност. Разпространени са, както широколистна, така и иглолистна растителност. Дивечовото разнообразие е голямо – дива свиня, сърна, благороден елен, чакал, вълк, зайци, пъдпъдъци, яребици и др. Климатът в Жеравна се характеризира като типично планински с ранна есен, късна пролет и доста сурова зима. Средната годишна температура на въздуха в Жеравна е 10° C, като най – високите температури са през месец юли – 21.2° C, а най – ниските през януари : 2° C. Пролетта настъпва късно, средната денонощна температура на въздуха се задържа трайно над 10° C. Жеравна попада в област със сравнително благоприятен влажностен режим, с годишно количество на валежите по – голямо от средното за страната. Този климатичен район е доста тих, през 57.5% от дните в годината са безветрени, преобладаващите ветрове духат от запад – северозапад и имат сравнително ниска скорост – от 1 до 3 м / сек. Зимните ветрове са най – силни и достигат средна максимална скорост – 3.3 м / сек. Въздухът е чист и сух. Околната среда на Жеравна може да се определи като чист екологичен район. В селото няма промишлени предприятия, които да замърсяват въздуха и водата. Освен това Жеравна е отдалечена от големите промишлени градове и центрове.

[редактиране] Население

Населението на Жеравна към 2011 година наброява 450 души. Най – вероятно отрицателните демографски процеси ще се запазят и през следващите няколко години. За да има обратна тенденция в механичния прираст трябва да се създадат условия и предпоставки за задържане на населението на Жеравна. Тези условия са свързани основно с : 1) Повишаване на жизнения стандарт 2) Намаляване на безработицата и възможности за реализация на младите хора и лица в трудоспособна възраст 3) Стимулиране на раждаемостта Регионът на Жеравна има много добре изразена пътна мрежа. Жеравна се намира на удобно за пътуване място, на 32км от крайпътния възел „Петолъчката”, на пътя София – Бургас. Разстоянията до градовете : Сливен, Бургас, Варна, София, са съответно : 48км, 110км, 184км и 333км. Жеравна по териториален селищен план има 625 планоснимачни номера на парцели, от които в началото на 21 – ви век са: празни места - 247; Обитаеми къщи - 176; необитаеми къщи – вили : 165; туристически комплекс : 14; обществени сгради : 23; общо : 625. Голяма част от необитаемите къщи са закупени и реставрирани, с цел привличане на туристи и са категоризирани, като къщи за гости. Всяка година Жеравна се посещава от около 20 хиляди туристи. Към обществените сгради се числят: музейни къщи - 3; църква с Хиляндарски метох - 1; художествена галерия - 1; библиотека / читалище - 1; здравен дом - 1; детска градина - 1; кметство и поща - 1; Хаджи Вълчовият хан - 1; Димчовото кафене - 1; Старата фауна - 1; дърводелска работилница към Национален Институт и паметници на културата – 1.

Църквата "Свети Николай". Построена е през 1834 г. Първоначално е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна. Изписването започва на 6 май 1833 г. и завършва на 20 декември 1840 г. Днес към храма е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Иконите са датирани от втората полвина на XVIII и началото на XIX век. Те са дело на автори от тревненската школа и неизвестни автори работили в ранната средновековна традиция. Запазени са и богослужебни книги от втората половина на XVIII век. Днес църквата е действащ храм.

Според информация от туристически справочници към 2011 г. в с. Жеравна има регистрирани 34 къщи за гости, с общ капацитет 250 легла. Повечето къщи са строени по време на Възраждането, но вътрешният им интериор е обновен и предлагат удобна настанителна леглова база – типична за българското село Жеравна, но съобразена със съвременните изисквания и навици на туристите.

Жеравна е световен архитектурен паметник. До ден днешен са запазени близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е Хилендарския метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски - автор на "Поучение за четенето на книгите". В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата история. Селото взима активно участие в Априлското въстание. В с. Жеравна са живели видни светила на България и на света като: Райно Попович; Васил Д. Стоянов; Сава Филаретов; Tодор Икономов; Йордан Йовков, а в наши дни - много професори, художници, артисти, певци.

Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на Сава Филаретов; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата "Св.Николай"; Старото класно училище - сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: гр. Котел - Природонаучния музеи; Галатанско училище; Кьорпеевата къща; Музей на котленските възрожденци; с. Медвен – Къща музей Захари Стоянов и местността "Синия вир".

Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка).

[редактиране] Личности

Загинали бунтовници през 1876 г.

Опълченци от Жеравна

Родени в Жеравна
- Георги Бончев (1866-1955), геолог
- Павел Веснаков, (1934) поет, но е роден в с. Блатец, Сливенско!
- Бончо Георгиев (1849-1899), търговец на животни и собственик на дюкян за месо и месни произведения, фурна и кафене. Бил е кмет след Освобождението.
- Тодор Икономов (1835–1892), политик
- Йордан Йовков (1880–1937), писател
- Ана Нягулова, автор на книгата „Родовата памет на Жеравна“
- Райно Попович (1773-1858), учител и книжовник
- Руси Чорбаджи, чорбаджия и кмет в края на XVIII в.
- Васил Стоянов (1839–1910), филолог
- Сава Филаретов (1825–1863), просветител
- Николай Димитров (1919-1993), дългогодишен кмет и депутат, допринесъл за запазване облика на селото, опазил Жеравна от превръщане във военен полигон (70-те години), по негово време Жеравна е обявена за архитектурен резерват.
- Раю Топалов създател на музеите в Жеравна
- инж.Васил Ранков (1874-1950), Основател на Пионерните (Инженерните) войски в България. Виден индустриалец и благодетел.Построил,обзавел и дарил читалище 'Единство' на с.Жеравна.
- Петър Гайков (1872-1902), български революционер от ВМОК

[редактиране] Туризъм

Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм - през последните три години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Създадени са и условия за конна езда. Конната база се намира в близост до къщата на Никула Чорбаджи.