Жеровяне
| Жеровяне Жеровјане | |
| — село — | |
 Панорама на Жеровяне | |
  Жеровяне | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Боговине |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 456 m |
| Население | 914 души (2002) |
| Пощенски код | 1213 |
| Жеровяне в Общомедия | |
Жеровяне или Жеровяни (на македонска литературна норма: Жеровјане; на албански: Zherovjani) е село в Северна Македония, в община Боговине.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горни Полог.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Жеровяне е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Жеровяни — има 10 кѫщи и е чифликъ. На църковището селенитѣ колятъ курбанъ на св. Петка.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жаровяни е село, населявано от 60 българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Жеровница има 11 сръбски патриаршистки къщи.[3] Към 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жеровяни има 40 българи екзархисти.[4]
Според Афанасий Селишчев („Полог и его болгарское население“) в 1929 година Жеровьяне е център на Бървенишка община в Долноположкия срез и има 15 къщи с 48 жители албанци, но на приложената етническа карта селото е отбелязано като смесено българо-албанско.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 914 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 3 |
| албанци | 907 |
| турци | 4 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 22.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
| ||||||||
