Жива Етика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Жива Етика (на руски: Живая Этика, немски:Lebendige Ethik, френски: Éthique де Vie) има и друго равностойно, но по-малко известно значение Агни Йога - философско и етично учение, което обхваща всички страни на битието - от космологични проблеми до ежедневния човешки живот. Това учение се основава на книгите, написани от Елена и Николай Рьорих през първата половина на 20-ти век в сътрудничество с учителите от Изтока.[1]

Оригинални издания от книгите за Живата Етика[редактиране | редактиране на кода]

Книгите на Живата Етика са подредени според мястото и годината на издаване:

  1. "Листи от градината на Мория. Зов" Париж, 1923
  2. "Листи от градината на Мория. Озарение" Париж, 1924
  3. "Община" Урга (Улан-Батор)
  4. "Агни-Йога" Париж, 1929
  5. "Безпределност том I", Париж, 1933
  6. "Безпределност том II", Париж, 1934
  7. "Йерархия" Париж, 1931
  8. "Сърце" Париж, 1932
  9. "Огнен свят том I" Париж, 1933
  10. "Огнен свят том II" Рига, 1934
  11. "Огнен свят том III" Рига, 1935
  12. "АУМ" Рига, 1936
  13. "Братство" Рига, 1937
  14. "Надземно"

Жива Етика — философия на космическата реалност[редактиране | редактиране на кода]

Людмила Шапошникова [2] определя Жива Етика като „философия на космическата реалност”, свързана с философското течение на руския космизъм и философията на руския Сребърен век. Предходници и съвременници на Живата Етика, в чиито трудове се съдържат елементи, съзвучни с това учение, са учени и философи като Николай Фьодоров[3], Константин Циолковски[4], Владимир Вернадски[5][6][7], Александър Чижевски[7], Павел Флоренски[8], Пиер Теяр дьо Шарден[9], Николай Бердяев[10], Иван Илин[11] и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Living Ethics / Russian philosophy: Dictionary (Russian)/ Edited by M. Maslin. — Moscow, "Terra Knizhnii klub"; "Respublica", 1999—656 p. — Living Ethics / "Russian philosophy. Small encyclopedia". — Moscow, "Nauka", 1995. — 624 p. — Roerich Helena Ivanovna / Short philosophic dictionary / Edited by A.P. Alexeev. — Second edition, revised and supplemented. — Moscow, TK Velby, "Prospect" Publishing, 2004. The dictionary is prepared by group co-authors from sub-department of philosophy of humanist departments of Moscow State University named after M.V. Lomonosov. — From the resolution of International public and scientific conference "Cosmic ideology is a new thinking of the 21st century".
  2. Л. В. Шапошникова. Философия космической реальности / Бюллетень комиссии по разработке научного наследия академика В. И. Вернадского / Комисс. РАН. Вып. 18. — М.: Наука, 2005. — С. 82 — 98.
  3. М.М.ШИБАЕВА. Русский Космизм и духовное наследие Н.К.Рериха: мотивы созвучия. Космическое мировоззрение – новое мышление XXI века. Материалы Международной научно-общественной конференции. 2003. - Том 2. Взето на 26.03.2011
  4. Н.В.Башкова. Проблема преображения человека в философии К.Э. Циолковского и в учении Живой Этики Научные Чтения памяти К.Э. Циолковского. Секция "Космонавтика и общество: философия К.Э. Циолковского", 2004 г. Взето на 26.03.2011
  5. Яншин А.Л., Н.К.Рерих и В.И.Вернадский «Новая Эпоха», №1 (16) 1998. Взето на 26.03.2011
  6. Т.П. Сергеева. Н.К.Рерих и В.И.Вернадский: мировоззренческие параллели. Взето на 26.03.2011
  7. а б В.Г. Соколов. Живая Этика и новая парадигма культуры (html). // «Культура и время» 1/2008, 2008. Посетен на 27.03.2011.
  8. Л.В. Шапошникова. Наука и Живая Этика. Рериховские чтения: Материалы Международной общественно-научной конференции. 1997. – М., 1999. – С. 18-30. Взето на 26.03.2011
  9. Л. В. Шапошникова. Философия космической реальности / Бюллетень комиссии по разработке научного наследия академика В. И. Вернадского / Комисс. РАН. Вып. 18. — М.: Наука, 2005. — С. 82 — 98. Взето на 26.03.2011
  10. В.В. Фролов. Космизм философии Н.А.Бердяева и мировоззрение Рерихов. Космическое мировоззрение – новое мышление XXI века. Материалы Международной научно-общественной конференции. 2003. - Том 1. Взето на 26.03.2011
  11. А.В.Иванов. Живая Этика как метазнание. Взето на 26.03.2011

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Статии в научната периодика[редактиране | редактиране на кода]

Статии в научни сборници и доклади на конференции[редактиране | редактиране на кода]

Други тематични статии (популярна периодика, публицистика, електронни библиотеки, сайтове и пр.)[редактиране | редактиране на кода]

Речникови дефиниции[редактиране | редактиране на кода]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]