Живко Колев
| Живко Колев | |
| български поет, сценарист и продуцент | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Работил | драматург, поет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
Живко Славов Колев е български поет, автор на текстове, сценарист, продуцент и изпълнител.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 23 юли 1954 г. в София. Завършва право.
Режисьор е на многобройни вариететни програми и концерти (от 1994 до 1999 г. автор, сценарист и режисьор на тричасовите програми в култовото заведение „Блек кет“ в сградата на Строителни войски, от 1999 до 2001 г. – на програмите, конкурсите за песни и „Мис“ на „Шведския хотел“ във Варна).
Един от създателите на трио „НЛО“ и автор на 107 от изпълняваните от тях песни. Първото участие на групата като „НЛО“ е през 1986 г. Режисьор на този първи техен концерт в Летния театър във Варна е Хачо Бояджиев, който дава и името на групата.[1]
Продуцент на над 30 албума на наши изпълнители.
В периода 1994–1999 г. е главен консултант на фестивала „Златният Орфей“.
Живко Колев е автор и на текстовете на около 1000 популярни, детски и хумористични песни.
В продължение на пет години (мандат и половина) е член на УС на Музикаутор.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Сценарии[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на стотици сценарии на телевизионни шоупрограми и концерти, между тях:
- Мелодия на годината (реж. Ласка Минчева)
- Телевизионна дискотека – 28 предавания (реж. Цветана Янакиева)
- С песен из България (реж. Валентин Гоневски)
- Кръгове на младостта (реж. Васа Ганчева)
- Сезони (реж. Светозар Атанасов)
- Празнични концерти (реж. Младен Младенов – Доктора)
- Новогодишни програми („Съзвездия – 83“, реж. Хачо Бояджиев)
- „Търновска сцена“ – телевизионно състезание с участието на проф. Андрей Пантев и Тома Томов
- На либретото на първия български рок – мюзикъл „Утре в десет“ (муз. Любомир Денев) – осем постановки в ДМТ „Ст. Македонски“ 1983 г. и сценария на едноименния телевизионен пълнометражен игрален филм (реж. Стефан Мушатов)
- На десетсерийния детски филм „Тайните на чичо Астор“
Текстове за песни[редактиране | редактиране на кода]
- Джалма
- Накъдето ми видят очите
- Болка от любов
- Хей, капитане
- Сбогом
- Междучасие
- Клоунът
- Големият кораб минава
- Рали
- След лятото
- Бързаш, няма време
- Ех, Канада
- Адвокате
- Партии любими
- Петък 13 ти
- Аз съм от Твърдица, ти си от Париж
- Светица и грешница
- Ключ от чужда стая
- Охридското езеро
- Шопкиня
- Здравей, обич моя
- В такава нощ
- До последен дъх
- Делник
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител на десетки призове от най-престижните наши конкурси в областта на музикалното и литературно творчество, между които Големите награди на:
- Златен Орфей – „Ключ от чужда стая“ – Илия Ангелов, 1995 г.[2]
- Мелодия на годината – „Накъдето ми видят очите“ – „Ритон“, 1989 г.
- Сребърен Ерос – „Джалма“ – „Ритон“, 1996 г.
- Младежки конкурс – „На раздяла“ – Георги Станчев, 1982 г.
- Мелодия на годината – „Междучасие“ – Васил Найденов, 1984 г.
- Мелодия на годината – „Да чукна на дърво“ – Братя Аргирови, 1986 г.
- Пролетен конкурс на БНР – „Изповед“ – „Ритон“, 1997 г.
- Песен за Варна – „Морето плаче“ – Христо Кидиков, 1996 г.
- Златен Мустанг – „Гостенин на вятъра“ – Тони Стораро, 2000 г.
- Бургас и морето – „Летя“ – Силвия Кацарова и Васил Найденов, 2009 г.
- Златен Арлекин – „Риза и чадър за дъжд“ – Тодор Георгиев, 2010 г.
- Златен кестен – „Ах, жените“ – Група „Импулс“, 2013 г.
- София пее – „Лека нощ, любов“ – Дани Милев, 2014 г.
- Бургас и морето – „Вече знам“ – Ивайло Колев 2015 г.
- Бургас и морето – „Отиде си лятото“ – Радко Петков 2016 г.
- Детска Мелодия на годината - „Искам да полетя“ - София Иванова и Янка Рупкина, 2019 г.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Поезия
- Бурята в сърцето ми: 45 песенни хита (1997)
- Забранен за ученици: Песните на НЛО. Художник Доньо Донев. 1997, 100 с.
- Жирайфелова кула: Весели стихчета за животните (1997)
- Не плачи за мен, България. Художник Венцислав Шолти. 1999, 86 с.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
През 1987 г. „Балкантон“ издава малка плоча с две песни, изпълнени от Живко Колев като певец, а през 2004 г. излиза антология в пет диска със 100 песни, с изключително оригинална опаковка и полиграфия.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ани Ефремова, „Живко Колев и Големият кораб на римите“, в. „Монитор“, 5 юли 2014 г.
- ↑ Йорданова, Светла. Илия Ангелов: Боли ме, че успяват нагаждачите // trud.bg, 13.06.2020. Посетен на 25.12.2021.
- ↑ Кючукова, Иваничка. Музика и сълзи на юбилея на Живко Колев // monitor.bg, 20.11.2019. Посетен на 25.12.2021.
- ↑ „100 Незабравими български песни от Живко Колев“ на сайта bandcamp.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Живко Колев: Да оживеем на инат!“, интервю на Димитър Генчев, в. „Стандарт“, 09.08.2013
- „Живко Колев на 60: Отношенията в гилдията винаги са били ледени“, интервю на Албена Атанасова, в. „Стандарт“, 19 юли 2014
|
