Живко Чинго
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Живко Чинго е писател от Социалистическа Република Македония.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Чинго е роден на 13 август 1936 г. в охридското село Велгощи. Завършва Философския факултет на Скопския университет. Работи като гимназиален учител литература в Охрид, а по-късно в Скопие в „Студентски збор“, „Млад борец“, Радио-телевизия Скопие, в Центара за политически изследвания в Скопие и в Републиканския комитет за култура. Бил е директор на Македонския народен театър.Член е на Дружество на писателите на Македония от 1963 година.
Чинго умира на 11 август 1987 г. в Охрид.[1]
Творчество [редактиране]
Чинго започва да пише в края на петдесетте години на 20 век. Още с първите си разкази, публикувани в периодичния печат, той привлича вниманието на литературната общественост.
Творчество [редактиране]
- Пасквелия (разкази, 1961)
- Семейството Огулиновци (разкази, 1965)
- Нова Пасквелия (разкази, 1965)
- Сребрени снегови (роман за деца, 1966)
- Пожар (разкази, 1970)
- Големата вода (роман, 1971)
- Жед (сценарио, 1971)
- Поле (сценарио, 1971)
- Образов (драма, 1973)
- Дзидот, водата (драма, 1976)
- Влюбениот дух (раскази, 1976)
- Кенгурски скок (драма, 1979)
- Макавейските празници (драма, 1982)
- Накусо (разкази, 1984)
- Пчеларник (сценарио, 1988)
- Гроб за душата (разкази, 1989)
- Бабаджан (роман, 1989)
- Бунило (разкази, 1989)
Награди [редактиране]
- Рациново признание
- „11 октомври“
- „1 Май“
- Стерино позорие
Източници [редактиране]
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |