Животворен кръст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети кръст пренасочва насам. За манастира в Португалия вижте Свети кръст (Коимбра).

Света Елена с животворящия кръст
Кръстът Господен в центъра на Вселената

Животворният кръст (гр. ὁ ζῳοποιὸς σταυρός), срещан още ѝ като Дървото на живота, Кръстът на истината и Кръстът Господен е кръстът на който според преобладаващото и наложило се убеждение и вяра в християнството е разпнат Христос. Животворният кръст е символ на победата на Христос над Сатаната и е главна християнска реликва всред оръдията на страстта.

Апокрифи, значение и изображения[редактиране | edit source]

Още след разпятието Христово възниква огромна апокрифна литература за събитието, като целия цикъл от легенди за дървото на живота възниква в Палестина, а сред многобройните произведения по темата се откроява неканоничното евангелие от Никодим, докато императрицата-майка Елена не открива животворния кръст в 326 г. в Йерусалим, заедно с четирите гвоздея с които Исус е бил прикован към него при разпятието Христово, заедно с табелата с абревиатурата INRI от кръста. От този момент, последван от официалното прогласяване на Константинопол за Новия Рим, кръстът заменя като символ рибата на ранните християни, превръщайки се през средновековието в най-изобразявания символ в света. Християнството се налага за официална (държавна) религия (а Константинопол за столица на Римската империя) насетне и постепенно в целия средновековен евразийски свят без Персия, Индия и Китай, като император Юстиниан откривайки на 27 декември 537 г. катедралната Света София произнася станалата крилата фраза:

Соломоне, аз те надминах!

По време на последната персийско-византийска война 602-628, наричана от Лев Гумильов световната война на 7 век, император Ираклий връща от Ктезифон заграбените от персийците християнски реликви, сред които е и животворният кръст. В двора на Ираклий се отглежда, възпитава и образова в християнски дух бъдещия владетел на Стара Велика България - Кубрат. През средновековието Византия с нейния икуменизъм се превръща в стожер на християнския свят, съставляваща като държава според най-значимия ѝ изследовател Георгий Острогорски неразривно триединство в името на Света Троица на елинската култура, древноримската държавна традиция и християнската религия.

Форма, легенди и откриване[редактиране | edit source]

За формата на животворния кръст в схоластиката съществуват спорове, но се приема, че той е класическия, въпреки че, разпятията през античността са се изпълнявали на различни по форма дървени конструкции. Богомилската (повлияна от манихейството на павликяните), Златната и редица други последващи ги легенди придават отлики в значението на дървото на живота.

На 3 май 326 г. (по юлианския календар) света Елена открива животворния кръст недалеко от Божи Гроб (в бивша каменоломна), където днес се издига църквата на Божи Гроб. Основен източник за събитията и подробностите по откриването на животворния кръст е Евсевий Кесарийски. Въздвижението на Светия Кръст Господен или Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен се отбелязва всяка година на Кръстовден в православната традиция.

Последващи събития[редактиране | edit source]

След като Йерусалим и Божи Гроб били загубени за християните още по времето на Ираклий, в периода 11 - 13 век са организирани редица кръстоносни походи, чиято крайна цел е отвоюването и възвръщането на Йерусалим, Светите места и Светите земи от ръцете на неверниците.

След най-трагичното и злощастно събитие за християнския свят в края на средновековието - превземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя, османските султани откакто станали халифи след завоюването на Йерусалим и Гроба Господен от Селим I, претендирали да са владетели на дървото на живота. По повод на тези им претенции изразени в писмо на Мехмед IV до запорожките казаци, получили достоен отговор от Иван Сирко и Войско Запорожское, сцена увековечена в най-известната картина на Иля Репин - запорожките казаци пишат писмо на турския султан. Няколко години след смъртта на Сирко, Мехмед IV загубил битка при Виена, поради и което възникнал източния въпрос. Двата най-стойностни руски исторически паметника се съхраняват понастоящем съответно в Руската национална библиотека и Руския музей в бившата столица на Руската империя - Санкт Петербург.

Символика[редактиране | edit source]

Всички християнски гробове носят изображението на животворящия кръст в отличие от тези на неверниците и друговерците.

През 2009 г. е сезиран Европейския съд по правата на човека с искане да забрани използването на кръста като религиозен символ в държавните училища в Италия. Последва силен обществен отзвук, като през 2010 г. България също се включи в дебата на общоевропейско ниво, като поиска да бъде конституирана като страна в спора на страната на Италия, която протестира срещу решението на ЕСПЧ, и в крайна сметка постановявайки окончателния си акт по делото Лауци, ЕСПЧ прие позицията на Италия като правилна, справедлива и общоевропейска от гледна точка на общата история, култура и символизъм на Стария континент.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Животворящий Крест“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.