Живот (игра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Играта „Живот“ (на английски: Game of Life, Conway's Game of Life) е популярна игра с нула на брой играчи, измислена през 1970 година от Джон Хортън Конуей (John Horton Conway), която се явява най-известният пример за клетъчен автомат. Пространството на играта е (крайна или безкрайна) двумерна решетка от квадратни клетки, всяка от които може да се намира в едно от общо две възможни състояния: жива или мъртва. Всяка клетка от решетката взаимодейства с осемте си съседа, т.е. клетките разположени в съседство от нея по хоризонтал, вертикал и диагонал. На итеративен принцип, състоянието на всяка клетка в решетката запазва или променя състоянието си в зависимост от предварително зададен списък от правила.

Оригиналните правила на играта „Живот“ са следните:

  1. Всяка жива клетка с по-малко от две живи съседни клетки умира (от самота).
  2. Всяка жива клетка с повече от три живи съседни клетки умира (от пренаселеност).
  3. Всяка жива клетка с две или три живи съседни клетки остава жива и на следващата итерация.
  4. Всяка мъртва клетка с точно три живи съседни клетки се превръща в жива клетка.

Тези правила могат да търпят множество модификации по отношение стойностите, определящи състоянието на дадена клетка.

Началното състояние на полето се разглежда като своеобразен посев. На всяка итерация (още наричана „генерация“, „поколение“) правилата на системата се прилагат едновременно към всяка отделна клетка в полето и новите „раждания“ и „смърти“ на клетките се случват едновременно. По този начин всяка итерация е функция, зависеща само от състоянието на системата от предходната итерация, и няма елемент на случайност. В този смисъл играта е за нула играчи: това означава, че развоят ѝ се определя само от началното ѝ състояние, без да е необходима намеса от човек. Взаимодействието на човека с играта се изчерпва със задаването на началните стойности на клетките в полето, наблюдението на развитието ѝ и евентуалното ѝ прекъсване след определен брой итерации.

Играта е пример за способности като възникване (самопораждане) и самоорганизация. С това как сложни структури се генерират от прилагането на прости правила тя представлява интерес за физици, биолози, икономисти, математици, философи и учени от други научни направления.

Произход на играта[редактиране | edit source]

Примерни конфигурации[редактиране | edit source]

Алгоритми[редактиране | edit source]

Модификации на играта[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]